Съдбата отрежда на Панчо Владигеров да започне блестящата си европейска кариера в театъра на Макс Райнхард. За постановките на прочутия режисьор той пише театрална музика към редица постановки. Усетът за мащабите и формата на сценичното действие му е вроден – вероятно от артистичния род на майката Елиза Пастернак-Владигерова. Някои от театралните си опуси Владигеров обработва и за самостоятелен концертен живот – например прочутата „Скандинавска сюита“ по пиесата на Стриндберг „Сънна игра“. Той е пионер в много музикални жанрове – за българската професионална музика. Операта му „Цар Калоян“ е първата българска опера, която с успех излиза и извън пределите на България.
Александър Владигеров наследява от баща си усета към театъра, афинитета към джаза (да не забравяме, че първият български джазов опус е „Фокстрот“ на Панчо Владигеров). Синът вплита джазовите и театралните си страсти в един нов не само за България, но и за цяла тогавашна Източна Европа – мюзикъла. „Веселите градски музиканти“ и „Вълкът и седемте козлета“ още в средата на 70-те години добиха европейска и световна слава.
Най-младите Владигерови – Екатерина и близнаците Александър и Константин – с необикновената жизненост на своите предци развиват онова, с което природата и владигеровския ген щедро ги е надарила – афинитет към сцената и импровизацията – в нови и модерни варианти, но със същата щедрост на таланта.
Ще слушаме музика от 3-те поколения Владигерови: от „Цар Калоян“ и „Скандинавска сюита“, от „Козлетата“ и „Музикантите“, изпълнения на музика от младите Владигерови и техни импровизации върху теми от баща им.
17 юли, от 17.30 часа