Милена Кънева гостува в Сценична треска, за да разкаже за един фестивал, който тя организира в Италия – Migrant film festival. Провежда се от 15 до 19 юли в Palazzo San Gervasio, Basilicata, а след това се мести на юг в Puglia. Ще участват и документални и игрални филми от цял свят, а тенденцията е да видим тази програма и в България.
Аз съм митар и може би следващият фестивал трябва да се нарича „Митар филм фест“… Аз едва ли ще намеря себе си докато съм на този свят… Мисля, че ние и след това мигрираме, може би в други светове… Аз самата мигрирах в Италия, бях емигрант – казва Милена Кънева и обяснява защо е избрала тази болна тема за своя фестивал. Самата тя е снимала по света хора, които е трябвало да бягат от много, много тежки ситуации- войни и природни бедствия. Нейният филм, свързан с Бирма отнема почти шест години. Тя снима хора, които живеят в лагери повече от 25 години. Тази тема я нося, тя е моят живот, моя съдба. Чувствителна съм към нея…
Аз съм страстна натура, чувствителна и… не мога да се спра, когато ми идва отвътре. Някой път плача дори от мирова скръб – думи на Милена Кънева – актриса, журналист, оператор, режисьор, продуцент. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, от края на осемдесетте работи като журналист за за агенцията WTN, в последствие APTN, National Geographic, RAI, CNN. Снима авторски репортажи в Източна Европа, Африка, Южна Америка и Азия. – това е една малка, малка част от многобройните и занимания.Може да я срещнете в различни точки на света. Правила е интервюта с едни от най-интересните хора на планетата.
Изкуството не трябва да търси да шашва, да бъде оригинално, а трябва да бъде истинско. Когато човек излезе от една зала след като е видял един филм, не да се чувства зле, отчаян, дори омърсен от цялото това насилие, с което заливат децата и нас самите, а трябва да се чувства окрилен и да знае, че има по-хубаво, има такова място и на този свят и на тази земя, не говорим само за душата. Ние наистина може в душата си да сме много щастливи, а да трябва да преодоляваме какви ли не трудности. Изкуството трябва да окрилява нашата душа и да ни прави по-вярващи в доброто и ценностите. Само така светът няма да загине.
Ако чуете интервюто с Милена Кънева в прикачения звуков файл ще разберете как от емигрант, човек се превръща в гражданин на света.