Пролог
На сцената се появяват музата на комедията Талия, подигравчията бог Мом, Амур, без който не може да се състои никакъв спектакъл, както и много сатири, менади и селяни-винари. Тук е и Теспис – действителна личност от античния професионален театър. който е актьор и автор на първата трагедия. Всички заедно славят Бога, покровител на винарите – Бакхус. И тъй като в опиянението си Теспис е задрямъл, решават да го събудят и да го подканят да попее. Но когато той запява – всички май започват за съжаляват за настойчивостта си, тъй като поетът не щади никого с подигравките си: менадите нарича празноглавки, сатирите – вечно дремещи пияници, цялата тълпа е сборище от сплетници. Веселящите се започват да се каят, че са го събудили. Но ето че влизат Талия и Мом, които са решили, заедно с Теспис, да създадат комедия. Защото с помощта на смеха могат да се поправят недостатъците дори и на бог. Не е тайна, че и те си ги имат, защото, както пеят участниците в тази сцена: „Кой би устоял на скуката за бъдеш безсмъртен и винаги благоразумен? Най-сетне идва и Амур и Пролога завършва с грациозно дивертименто в прослава на раждането на комедията.
І действие
Платея е нимфа, повелителка на жабите в едно блато, разположено в подножието на планината Китерон. Царят на тази планинска местност също се нарича Китерон и Платея е влюбена в него. Действието започва с буря. Тя бушува дълго време и Китерон се опитва с молитви да омилостиви стихията. Но от небето делово се спуска Меркурий, който обяснява, че лошото време се дължи на гнева на Юнона, тъй като тя отново ревнува мъжа си. И тогава в главата на Китерон се ражда хитър план. Той решава да сватоса Юпитер с грозната и глупава Платея и да подшушне на Юнона за мнимата изневяра на съпруга й. Но когато види своята съперница, богинята ще разбере, че няма защо да му се сърди и ще бъде излекувана от постоянно раздиращата я ревност.
Ето, че от блатото най-сетне излиза и Платея. И разбира се – започва да ухажва Китерон. (Рамо съвсем не случайно е написал партията на Платея за висок тенор – мъж, облечен като жена, защото това винаги подсилва комичния ефект).
Комичното соло на Платея съпровождат жабите от блатото и кукувиците около него. Появява се Меркурий, който е посветен в замисъла на Китерон и се представя за пратеник на Юпитер. Той е натоварен с мисията да предаде страстните чувства на върховния повелител към прелестната блатна нимфа. Платея е очарована и въодушевена. Тя и цялата й жабешка свита танцуват заедно поредица от изящни танци. Действието обаче завършва с още една буря, изпратена от нищо не подозиращата Юнона.
ІІ действие
В началото разбираме от Меркурий, от това, което разказва на Китерон, че вече е успял да подшушне на Юнона за изневярата на съпруга й, но засега я е отпратил по фалшива среда. Самият Юпитер се спуска с колесницата си от Олимп, придружаван от Мом, за да се представи на лековерната Платея: първо като облак, после като магаре, като сова и най-сетне – в истинския си божествен вид, плашейки нещастната жаба с мълнии, гръмотевици и огнен дъжд. Но Платея приема всичко за истина и кани подвластните й жаби да изнесат концерт в чест на Юпитер. В този момент се появява алегоричната фигура на Глупостта. Тя претендира, че е повелителка на всички изкуства и държи лира, която впрочем е откраднала от Аполон. Следва балетно дивертименто – Танцуват свитата на Глупостта и свитата на присмехулника Мом. И тук идва един прекрасен момент: за да възпее любовта на Юпитер към неотразимата Платея, Глупостта започва да разказва историята на нимфата Дафна. За това, как тя е отблъснала любовта на Аполон и е била превърната от Амур в лаврово дърво. Всичко това е като издевателство спрямо тъпата Платея, която обаче все още нищо не разбира и гори от нетърпение по-скоро да се срещне с Юпитер. А Глупостта продължава да пее – този път за изкуството си, за таланта си, с който може да накара даже погребалната песен да звучи весело. Рамо е изпъстрил тази ария на Глупостта с безкрайни виртуозни пасажи. Така е – само глупостта може да бъде толкова претенциозна и безмерно натруфена. Отново започва балетна сцена. На края на действието Глупостта, Мом и Китерон прославят мнимата любов на Платея и Юпитер и с подигравателен химн извикват Хименей. Платея, неразбираща гаврата, възторжено им приглася.
ІІІ действие
Започват приготовленията за сватбата на Юпитер и Платея. Появява се Мом, небрежно преоблечен като Амур и носи подаръци. Започва сватбената церемония. Юпитер обаче отказва да даде клетва за вярност на Платея. Втурва се Юнона и със замах смъква венчалното було на Платея. И тогава разбира, че всичко е било шега. Разсмива се гръмко и от сърце и прощава на Юпитер. Боговете се възнасят към селенията си, унизената Платея търси благосклонността на Китерон, но бива отхвърлена от него. Не й остава нищо друго, освен да се зарови в дълбините на блатото си.