„Вървя по улицата, пред мен са младеж и девойка, симпатични. Момичето си е екстра, а момъкът има: Левски на прасеца, пише си свобода и смърт, всичко; ЛИДИЯ, с големи букви, от китката до лакътя; на гърдите се вижда нещо като черна пума, а може да е и недохранен питбул, не се разбира; на другата ръка имаше надпис, с йероглифи. Не че се бъркам на хората, но все пак трябва да има някакъв ред. Не може Левски почти на пода, а разни американски бозайници да ми се перчат на върха. Предлагам проект за постановление на Министерски съвет относно разположението на татуировките:
Левски, Ботев, Че Гевара и Азис – лява гръд, рамо, не по-ниско от пъп. Сърцераздирателни надписи и любовни такива, от рода Only God can judge me, I сърце Penka – корем, горна част на бедра, в близост до предвидените за целите органи. Гръб – свободно-избираем, но с предимство са дракони, едри животни и градински комплекси, за да се разгърнат в детайли.
Китайски и арабски йероглифи – задни части, те и без това се четат на обратно. Чело и шия/врат – само стилизирани символи и лого на любимия отбор/автомобил, плюс кръстове и сърп с чук. Даже може накуп, да се пести място, мерцедес с ореол върху полумесец, около тях петолъчка, подобни неща. Прасец, ходила и коляно – жаба пие коктейл в хамак, щото са за къси гащи и джапанки, летни са.
Трябва да има някакъв ред, не може така.“
