– Добре съм. В момента най-важно за мен е Стоянка да се чувства добре. От тук нататък всичко се решава. Важното е да сме здрави. Останалото са подробности.
– В последно време сте нон стоп в медиите. Дочух, че имате покана за сериозен ангажимент зад граница?
– Да, има такова нещо, но повече не искам да говоря за това, защото тези неща като се говорят не стават. По-добре да са в тайна, докато се случи. Мисля, че ще се случи. Най-накрая – ако не в България, то в чужда продукция. И тук съм имала много филми, за които не съм говорила. Като съвсем млада се снимах в един филм на Вили Цанков, след това в “Петте лалета”, в няколко филма, но нямам никъде по-емблематична роля и затова така не съм направила впечатление в киното…
– Но сред обществото сте направили и главната ви роля е да сте до Стоянка Мутафова ? Тежи ли тази роля?
– Като по-млада не ми тежеше. Не знаех, че ще има тези сравнения. Била съм доста по-наивна. Аз си бях в Младежкия театър, съвсем отделно от нея. Бях пак дъщеря й, но същевременно и актриса. След като се върнах от Гърция така се получи, че се свързахме една с друга…
– Какво е да се живее със Стоянка Мутафова?
– Тя е много по-силен характер, по-издръжлива. Това, че тя успя да се пребори в театъра … Трудно е да стигнеш върха, но още по-трудно е да се задържиш там. От една страна, е много различно да се живее с нея, защото тя е нестандартен човек. Понякога е много интересно, но друг път непоносимо, точно защото е нестандартна. И двете сме малко налудничави (смее се). Това донякъде е интересно, защото не е скучно, но натежава. Дори не знам другите хора, които са в по-нормална кондиция, как живеят. Тук има много неща, които не са съвсем както трябва. Двете сме доста непрактични, което е много лошо. Стоянка си е родена само за сцена, тя не е родена за друго, което не е хубаво.
– Отпадна пътуването ви до Мадрид?
– Много съжалявам за това, което се случи, защото аз много исках да пътувам с Кичка Бодурова и Стоянка в Испания. Но така се случи, че Стоянка не можеше да пътува. Тези безумни турнета в Америка доведоха нещата до там. Тук в България живот и здраве лятото ще пътуваме, ако всичко е наред.
– Смеете ли да мечтаете?
– Мечтая майка ми да е жива, силно казано здрава, но все още да сме заедно, да бъде до мен. Разбира се, мечтая за много други неща – да се снимам в киното, независимо от възрастта. За всяка възраст си има роли.
– Умеете ли да прощавате?
– Зависи на кого. Има неща непростими. Има някои хора, които са пълни нули и просто не мога да разбера как е възможно да работиш с някого и да му вредиш. Но както и да е…
– Как минава един ваш ден?
– Най-много със Стоянка. Много хубаво минаваше, докато репетирахме пиесата в театъра. Ако сега отново се снимам в киното или ако играя, ако напиша някоя книга пак бих се чувствала добре.
– Любимата ви роля на Стоянка?
– Определено “Госпожа Стихийно бедствие”, въпреки че тя има много по-сериозни и тежки роли, но тук виждам пълен аналог между нашите отношения. Нейната героиня и дъщеря й са едно към едно с нас в реалността. Доволна съм, че когато след спектакъла й разписвам книгите, страшно много хора ми се радват, снимат се с мен. Хората ме обичат за това, че живея със Стоянка Мутафова, и осъзнават, че тя се опира доста на мен, както и аз на нея.
– Каква майка е тя?
– Вече не може да се говори за това. Като млада беше много странна. В един момент може да те разглези, в друг момент да те прати на майната ти. Но, общо взето, много ми е допадал нейният странен характер. Много артистична и нестандартна и в живота. Необикновена майка!
Искам да спомена и Нейчо Попов, който се грижеше за мен като свое дете. Ако не си беше отишъл, той нямаше да остави така нещата, аз да не се реализирам. Той щеше да ми помогне!
– Обвинявате ли съдбата за това, че сте останали сами?
– Обвинявам я, да. Мъчно ми е. Това беше страшен удар. Изключително тежко и трудно. Той беше чудесен съпруг на майка ми, а аз навлизах в живота и се нуждаех от помощ. Сигурно това бе изпитание от съдбата.
– Кой е най-ценният урок, на който ви научи Стоянка Мутафова?
– Най-ценният урок е, че ме научи да казвам „Майната му!”. Научи ме да ми минава бързо, да не тая злоба и омраза, то ще измъчи самата мен!
– Вярвате ли във възмездието?
– Да, вярвам абсолютно и със сигурност, че всичко в този живот се връща. Рано или късно. Няма ненаказани неща. Безплатен обяд няма. Вярвам в една сила, която помага, която ни вижда отстрани. Има нещо, което ни движи.
– Имате ли много приятели?
– Не. Най-добрата ми приятелка през годините беше Стоянка. Имала съм приятелки като млада, но след това понеже съм много открит характер и сега се пазя от хората.
– Често ли спорите с нея?
– Да, то е всеизвестно. И тя винаги започва за дребни неща. След това спорът нараства, защото аз съм „Овен” и тя отстъпва в един момент. Винаги тя отстъпва. Но винаги и тя започва.
– Опишете Стоянка Мутафова с пет думи?
– Талантлива, гениална, нестандартна, широкоскроена, Стихийно бедствие!
Опъвали ли са бръчки?
Интервю на Евгени БОЯНОВ