6 септември е обявен за официален празник с решението на Народното събрание. Днес честваме 126 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
След падането на Берлинския конгрес от 1878г. България е разделена. На север е Княжество България, където през 1879г. се свиква Първото велико народно събрание и руския император избира хесенският принц Александър Батенберг за княз. Той е бил главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт.
Според условията от Берлинския договор от 13 юли 1878г. Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя. Там пряката и военната власт били изцяло дадени на султана. Главен град на Източна Румелия е бил Пловдив.
Съединението на България се е състояло през есента на 1885г. През 1880г. е създаден Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), който започва да координира действията и бунтовете. На чело на БТЦРК е Захари Стоянов. В полза на съединението успяват да привлекат и Либералната партия. Комитетът успява да установи връзки с различни офицери и капитани от местните гарнизони.
На 6 септември 1885г. е имало бунтове в много градове из Източна Румелия, след които последвало и военен преврат, който бил ръководен от майор Данаил Николаев и подкрепен от българския княз Александър I. Отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев навлизат в Пловдив. Арестуват областния управител на Източна Румелия и създават временно правителство начело с Георги Странски.
Съединението получава дипломатическо и международно признание от делегатите на Великите сили. На 24 март 1886г. е подписан Топханенския акт. Спогодбата в него е подготвена от българския дипломат и политик Илия Цанов. Постига се споразумение Княжество България и Източна Румелия да имат общо правителство, парламент, армия и администрация.
Честването на празника ще започне в Пловдив в 20:30 ч. Ще има тържествена заря на площад „Съединение“, на която ще присъстват президентът Георги Първанов и председателят на Народното събрания Цецка Цачева.
