Действията на НАТО в известна степен са резултат от анексирането на Крим от Русия през 2014 г., както и за да бъдат уверени бившите съветски републики в Европа, които се страхуват, че Москва може да опита отново подобна стъпка.
Според плана четири бойни групи ще бъдат разположени в Полша, Литва, Латвия и Естония, като силите ще варират – от бронирана пехота до безпилотни самолети. САЩ, Германия, Канада и Великобритания ще оглавяват групите, а НАТО търси подкрепа и от други свои членове като Франция, Италия и Дания.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че действията на пакта ще бъдат „ясно доказателство за нашите трансатлантически задължения. Стратегията е част от създаване на ново възпиране, което в крайна сметка може да се комбинира с противоракетната отбрана, въздушни патрули и защита срещу кибератаки.
Въпреки това съюзът все още се бори за подобни действия в региона на Черно море, което турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че се превръща в „руско езеро“ заради военното присъствие на Москва там. Поради тази причина се очаква скоро Румъния, България и Турция да излязат с план за увеличаване на военноморските и военновъздушни патрули в района. Част от плана е и разполагане на многонационална бригада на НАТО в Румъния.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1447172591696-0’); });



