Веселин Кирев: Заемът за БДЖ е заради мотрисите "Сименс", които дружеството беше задължено да купи с банкови кредити

Гласувай за статията

През 2009 г. България е поискала от ЕК да предостави на БДЖ помощ от 26 млн. евро, а през 2010 г. – 127 милиона евро. И двата пъти има разрешение за такава държавна помощ, но по незнайни причини парите не бяха дадени. Това заяви за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Веселин Кирев от Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт и коментира новината за одобрения от ЕК заем за БДЖ така: 

Да видим в реалността как стоят тези неща. Още повече, че това ще бъде заем, в крайна сметка. По принцип БДЖ получава 170 милиона лева на година като компенсация или субсидия, както е по-популярно, така че това ще бъдат тези пари, просто накуп дадени – 224 милиона. Дали това е реална помощ, или е опит нещо да се покаже пред обществото, ще се въздържа да го коментирам. Аз по-скоро смятам, че железницата трябва да бъде компенсирана, още повече, че за този заем, за който стана въпрос, всъщност са парите за мотрисите „Сименс“ на БДЖ, които бяха купени 2005-а и 2007 година. По принцип в повечето европейски държави тези средства – за закупуване на нов подвижен състав, се дават от държавата, тъй като това в крайна сметка е собственост на държавата. В случая БДЖ беше задължено, още по времето на кабинета „Сакскобурготски“, да изтегли едни кредити, които са били с едни доста високи лихви от търговски банки – 6-7-8 процента лихви.

Кирев припомни, че задължението за въвеждане на електронна система за издаване на билети е от 2009 година. Той изтъкна, че БДЖ не е била посочвана от държавата като бенефициент по европейски програми за средства, с които да закупи подвижен състав. Организацията „Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт“ среща проблеми с наблюдението на БДЖ, сподели Кирев и даде пример:

Един търг, който пак касае ремонта на тези мотриси „Сименс“ – 46 влака, в момента тече такава процедура, но на една сума от 160 милиона лева, която ние считаме, че е доста завишена. Знаем, че имаше 4 компании – кандидати да ги ремонтират тези влакове, капиталов ремонт да им направят, за да им се удължи експлоатационният срок. Но не е ясно какво се случва и откъде ще бъдат намерени средства. Това са други 160 милиона лева, за които поръчката беше обявена, но парите не се знае откъде ще бъдат открити. Всъщност ние не бяхме допуснати до тази поръчка. 


Интервюто на Диана Янкулова с Веселин Кирев можете да чуете от звуковия файл.

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар