Той успява да шофира още близо 3 километра, преди да блъсне колата в мантинелата недалеч от дома си. Там го вижда директорът на местното училище, който подава сигнал на тел. 112.
С футболния бос в мерцедеса е пътувал един от сервитьорите в заведението му в Боровец. Бойко Виденов оцелява с два куршума в краката.
Галев пък е транспортиран в „Пирогов“, където лекарите започват борба за живота му. Футболният бос, който бе известен като „Самоковският Робин Худ“, претърпя животоспасяваща операция.
Три дни по-късно обаче Юри Галев получи инфаркт на миокарда. Тогава лекарите съобщиха, че са успели да овладеят състоянието му, но то е още по-усложнено. Седмица по-късно Галев получи втори инфаркт и почина.
Близо месец след смъртта му, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов публично обяви, че убийството е дело на петима от бандата на „Килърите“, като това е и най-бързо разкритото поръчково убийство за последните години в България.
Задържани бяха Янко Попов-Туцо, Методи Иванов, Васил Костов, Георги Петков-Дачи и Петър Стоянов – Сумиста, като според МВР Юри Галев бил поръчан от Туцо, а прекият извършител на разстрела бил Дачи.
На 3 август 2010 г. обаче Туцо, Костов, Дачи и Сумиста бяха освободени от ареста само срещу подписка, а съдът обяви, че липсват доказателства, че групата е съпричастна към убийството на Галев. Зад решетките остана само Методи Иванов, но по друго обвинение.
Впоследствие разследването забуксува още повече, след като свидетели се отказаха от показанията си, а експертизи се провалиха.
Част от „Килърите“ получиха доживотни присъди за убийствата на адвокат Петър Лупов от Велико Търново и на шуменския бизнесмен Румен Рачев, но убийството на Юри Галев остана неразкрито, а убийците ненаказани.
