Но вкарването на способна за фотосинтеза едноклетъчна цианобактерия Synechococcus elongatus може да отстрани въглеродния окис и едновременно с това да се наситят мускулните клетки на сърцето с кислород и захар. В хода на експеримента учените имитирали инфаркт у гризачите, а след това вкарвали в сърцето цианобактерии.
След това сърдечният мускул бил подлаган на облъчване със светлина. Анализът показал, че след 10 минути нивото на кислород в сърцето на гризачите се оказал значително по-висок, отколкото в контролната група и в онези плъхове, на които е била вкарана бактерията, но не са били подложени на светлинно облъчване. След 45 минути в първата група се подобрила работата на камерите на сърцето.
Важно е, че не е имало имунна реакция, което означава, че процедурите са безопасни. Имат обаче един проблем – откритата операция на сърцето, която носи своите рискове. Сега учените разработват метод за вкарването на бактериите през вените и облъчване без разрязване на гърдите. Така че освен кардиологията новата методика може да преобърне и трансплантологията.