„Разви една параноидна реакция и раздвоение на личността и ни нападна вкъщи. Връща се от Германия, без ние да знаем. Скрива се и изневиделица ни нападна. Мъжът ми беше убит, аз бях много тежко ранена, в кома“, спомня си д-р Брюкнер.
„Той е смятал, че го гонят, демони го нападат“
Тогава тя е спасена от съседите си от с. Долище. Често си играела с кучето на съседите, а то почнало да лае неистово. Съседът й излязъл и чул Мая да стене.
Тогава е изпаднала в едноседмична кома. До нея остава най-близката й приятелка и .
Днес вече е простила, защото „човек никога не греши сам“.
„Той не можеше да си прости и беше тръгнал към самоубийство“, спомня си Мая. В продължение на 8 години той се лекува в психиатрия.
После заминава за Непал, но там е разболява от бронхопневмония. Тя обаче отнема живота му.
От болката й се раждат две книги. „Смъртта може да танцува“ е първата й книга. Мая смята, че смъртта не е страшна, а дори напротив.
Открива мир и в скулптурите. Но с едно условие – работи само със скалпел, не познава друг инструмент.
Дъщеря й Ралица работи в Германия, а в България Мая открива Йордан – моряк. Запознават се преди 8 години.