Смъртта на бившия спецполицай и щангист пренареди напълно картата на силовите структури и охранителните групировки. След разстрела на Мечката могъщата Първа частна милиция рухва като пясъчна кула. Теренът е разчистен за новите играчи.
Разследването отдавна обира прах в архива. Обвинени няма, а случая остава официално неразкрит и пратен в „студените досиета“. Неофициално се знае обаче, че поръчителите и извършителите са разкрити, но са на свобода. Говори се, че живеят безгрижно в краищата на Русия. Причината – липса на доказателства. Тази версия потвърждават и ченгета, работили по онова време по случая.
Кой и кого плати за смъртта на Мечката не смее да изрече на глас дори синът му Никола, който има бледи спомени за баща си. В деня на буийството той е едва на 5.
В момента 27-годишният наследник на Мечката е студент по психология в БСУ. „Почти не си спомням баща си, но зная всичко за него – какъв човек е бил, как е живял, как е постъпвал в тежки ситуации. Разказвали са ми, че е бил истински мъжкар, много смел и принципен. Бил е на моята възраст, когато е създал внушителна охранителна фирма с мащабите на корпорация, което ми се вижда странно и невъзможно. Всички са го уважавали, дори и днес името му всява респект. Усещам го, когато някой разбере, че съм му син“, споделя Никола, който е наследил прякора Мечката.
На професионално поприще той върви по стъпките на баща си. Искал да стане полицай, но не го приели. Тогава той поел по пътя на охранителния бизнес. Натрупал голям стаж като бодигард и станал шеф на охрана в известна дискотека. Преди 2 г. регистрирал своя охранителна фирма на име „Атлант“ – същото, с което баща му кръстил спортната си зала.
От митичното богатство на Мечката, спрягано на 206 млн. лева, семейството взима само фамилната панелка. Парите, ако изобщо ги е имало, потъват вдън земя.
„Не знам истина ли е това, което се говори за богатството на баща ми. Може и да са само легенди, били са много мътни онези години. Има много неща, които са останали неразгадани, дори и убийството. Слушал съм много версии, но не знам каква е истината и може би така е по-добре. Баща ми ми остави името си, което респектира и до днес, остави ми и примера си. Това ми е достатъчно“, обещава Никола.