
Резултатите от първия тур на парламентарните избори във Франция оправдаха прогнозите за победа на партията на новоизбрания президент Еманюел Макрон. Преди втория тур утре нагласите на френските политици и избирители анализира в предаването „Събота 150“ дългогодишният радиожурналист Жером Годфроа:
Интересно е да се наблюдава това мълниеносно развитие във Франция в рамките на една година. Когато Еманюел Макрон създаде движението си през април миналата година всички казваха, че от това нищо няма да излезе. Когато нещата потръгнаха твърдяха, че това е балон, който ще се спука, че няма да издържи. Когато беше избран за президент хората казаха, че няма да си осигури парламентарно мнозинство. След втория тур в неделя Макрон ще има смазващо мнозинство. Всичко се развива противно на очакванията, защото никой не можа да прогнозира толкова значителен успех. Това, може би, е една от най-важните промени във Франция от 1958 година, т.е. от идването на власт на генерал дьо Гол.
Избирателната активност е толкова ниска, защото у хората се натрупа голяма умора, а кампанията беше изключително продължителна, отчита анализаторът:
Вотът в неделя ще е осми поред в рамките на шест месеца. Общо четири гласувания на предварителните избори в левицата и десницата плюс двата тура на президентските плюс двата тура на парламентарните избори. Електоратът е уморен и традиционна избирателната активност на парламентарния вот е по-ниска от тази на президентския. Забелязва се, че радикалните партии, т.е. Националният фронт и „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон, загубиха най-много, ако оставим настрана Социалистическата партия.
В интерес на истината Националният фронт е жертва на системата, която не е пропорционална. Фронтът има грубо около 15% от гласовете, което съответства на трима-четирима депутати, защото мажоритарната система в два тура елиминира много от партиите и облагодетелства доминиращата политическа сила, продължи анализа си Годфроа:
Въпреки това се наблюдава отчетлив отлив на избиратели от Националния фронт между първия тур на президентските и първия тур на парламентарните избори. Защото просто Националният фронт проведе лоша кампания. Диспутът между двата тура на президентския вот между Еманюел Макрон и Марин льо Пен беше катастрофа за льо Пен.
Социалистическата партия е в много лошо състояние. Загуби цялата си история, създадена от Франсоа Митеран от 1971година, каза още френският журналист:
Социалистическата партия е жертва на вътрешните си разделения, на бунта на критиците на Франсоа Оланд срещу неговата политика. Освен това тя избра лош кандидат на предварителните избори. Беноа Амон е крайноляв апаратчик, който също допринесе за разпадането на партията. Макрон и неговото движение привлякоха голяма част от привържениците на социалистите – прогресистите и социал-либералите. Следователно Социалистическата партия се превъплъти в някакъв смисъл при Макрон.
При „Непокорна Франция“ е горе-долу същата схема. Меланшон направи много добра президентска кампания. Той е интелигентен и културен човек, който говори много добре и направи голяма впечатление в началото. Кампанията му за парламентарните избори обаче беше много негативна и агресивна. Ходът му да се кандидатира в Марсилия не се хареса особено. Мисля, че резултатът на Непокорна Франция утре ще бъде толкова лош, колкото и този на Националния фронт.



