Парламентът прие на първо четене Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД, внесен от Министерския съвет. В доклада на Комисията по бюджет и финанси се посочва, че целта на законопроекта е да се осигурят финансови средства на НЕК за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело във връзка с проекта АЕЦ „Белене“.
Според законопроекта НЕК не заплаща лихви за ползваната помощ и не предоставя обезпечения. За да се спазят правилата за държавните помощи, в законопроекта е предвидено възмездната финансова помощ да се предостави на НЕК след положително решение от страна на Европейската комисия.
В доклада на комисията се посочва и хронологията на казуса. През 2004 г. Министерският съвет е взел решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение. На 29.11.2006 г. между НЕК и „Атомстройекспорт“ АД /“АСЕ“/ е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“.
Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан. На 05.11.2008 г. е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение 5 от 5.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел решение, с което отменя решението за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение.
С решение от 29.03.2012 г. Народното събрание подкрепя действията на правителството за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“. Междувременно пред Международния арбитражен съд /МАС/ при Международната търговска камара в Париж /MTK/ е образувано арбитражно дело между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14.06.2016 г. МАС постановява решение по Арбитражното дело, с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5.
Решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване – 15.06.2016 г. С решението МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро. Общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро.
Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро.
В доклада на комисията се посочва още, че към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляване на лихви за забава /в размер на над 60 млн. евро. Годишно/, произтичащи от арбитражното решение. Към момента НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по решението.
В периода 2013 – 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро /2,054 млн. лева/ с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари, БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти. Предвид горното възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани, се посочва в доклада.
Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на текст от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерство на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения, се отбелязва в доклада.