Интернет измамите и източването на банкови карти са основните причини потребителите да сезират Комисията за платежни спорове. Това заяви за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ председателят на Комисията проф. Камелия Касабова. Тя посъветва:
Данните за платежния инструмент в интернет среда се прихващат основно по два начина. Единият е чрез използването на шпионски софтуеър, който потребителят неволно инсталира на своя компютър. Другият е чрез т.нар. „престъпен метод фишинг“ – престъпна група присвоява конфиденциална информация, като изпраща на своите жертви имейл, който видимо идва от известна надеждна институция или дори от самата банка – клиентът неволно дава данните за своя платежен инструмент и по този начин се извършват неразрешени операции. Важно е клиентите на банките да имат финансова култура, за да могат да се предпазят, а не безотговорно да боравят в интернет среда.
Моята препоръка в случая е клиентите да използват виртуална платежна карта, която се предлага от много банки. Това предполага, преди нареждането на операцията в интернет, виртуалната карта да се захрани с конкретната сума, която е необходима. Респективно, дори и данните на тази карта да бъдат прихванати и използвани, сметката на тази карта няма да разполага с пари и клиентът няма да бъде ощетен.
Другият метод, който горещо препоръчвам на потребителите, е да използват 3D код за сигурност, който се предлага от Visa и Mastercard. Важно е този допълнителен код за сигурност да е динамичен – еднократен, а не статичен!
Често в Комисията стават свидетели на случаи, когато близък член на семейството използва нерегламентирано дебитна карта. Касабова посъветва потребителите да не преотстъпват картите си и на пътуващи в чужбина роднини заради риска от кражби и злоупотреби с тях.
Обикновено когато операцията, извършена в интернет пространството в резултат на прихващане на данните на картата, изцяло присъждаме сумите в полза на клиента. Когато клиентът използва статична парола, а в този случай е много вероятно тя да бъде прихваната в интернет средата, и банката не е вложила необходимите усилия да разработи системи за сигурност, и в този случай е в полза на клиента. Ако банката предлага надежда система за сигурност за интернет разплащания, каквито повечето банки в момента предлагат и каквито са динамичните 3D пароли, а клиентът твърди, че е налице неразрешена платежна операция в интернет, това твърдение не може да се приеме за обосновано и в този смисъл клиентът понася риска от операцията, защото не е успял да запази този 3D код.
