Важно е писателят да се учи на езика, на който пише, защото става писател в онзи миг, в който логусът му – неговият език, го допусне да стане. Големият писател, според мен, е самият ни език, който избира имената, които от време на време да пише в някоя книга.
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ авторът на „Камбаната“ Недялко Славов, който е убеден, че писателят пише по-рефлективно и остро, ако се разполага във времето, в което живее:
Всичките ми книги са разположени в сегашно време. Нормално е в това време да доминират тези неща, които съществуват. Реагирал съм на тях като писател, като гражданин, като човек. Не мога да разбера и не приемам, а и няма да приема литературно писане, в което да има политкоректност, идеологически слугинажи… Мисля, че в литературата остават смелите книги. „Съобразителните“ книги не остават, дори и да са майсторски написани.
Писателят е убеден, че книгата му се посреща добре, защото нещата, които описва, са минали през сърцето му.
Тази зима, например, бях поразен от едно съобщение, което премина. Много хладно беше отразено, никой не каза дума, не изрази съжаление, съболезнование, съпричастие, макар че всеки ден се скъсваме от съпричастие – десетки, бих казал стотици, възрастни хора в Северна България са си платили в тежката зима, предварително, панахидите. Това са потресающи неща, които не могат да не срутят моето съзнание. Не знам за другите. С „Камбаната“ аз не давам никакви отговори, нито имам такова намерение. В една книга, според мен, отговорите трябва да дават читателите.
