България е една от малкото европейски страни, които упорито се стремят да се присъединят към единната валута и еврозоната, посочи министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за агенция Блумбърг.
Водим постоянни консултации с нашите партньори от еврозоната, отбелязва той и допълни, че България отговаря на формалните критерии с изключение на показателя за сближаването. За съжаление, ние сме далеч под равнището от 70% от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута, припомни той.
Горанов изрази убеждението си, че разширяването на еврозоната е и политически процес.
Европа трябва да бъде по-голяма и по-единна, за да запази своята конкурентоспособност и да преодолее световните предизвикателства, идващи от Азия, Русия, Латинска Америка. Интеграцията следва да продължи с бързи темпове.
Финансовият министър напомни, че нашата страна е една от малкото, които упорито се стремят към присъединяване към единната валута и освен формалните критерии има и множество политически аргументи в подкрепа на това.
Една официална молба за членство към настоящия момент обаче би била рискована. Трябва да убедим нашите партньори, че искаме да бъдем част от този паричен съюз, посочи Горанов и уточни, че за това няма определен срок.
Ще кандидатстваме, но когато разберем, че сме готови и че молбата ни няма да бъде отхвърлена, обясни той.
Спечелихме изборите с ангажименти за повишаване на личните доходи, подобряване на инфраструктурата и модернизиране на страната като цяло, заяви Горанов. По думите му, икономическият растеж на България през последните няколко години е показал слабост на пазара на труда вследствие на напускането на страната на голям брой квалифицирани работници, като същевременно много от останалите у нас работници нямат необходимата квалификация.
За съжаление, образователната система не отговаря на потребностите на икономиката и нейното реформиране е приоритет, обърна внимание Владислав Горанов.
В коментар за икономическата конюнктура в нашата страна министърът посочи, че публичното и частното потребление ще бъдат основен източник на растеж. Имаме ниски данъци и ниски производствени разходи, но в същото време инвестициите са ограничени поради липсата на увереност, че същите ще бъдат защитени при евентуални търговскоправни спорове. Затова и той отбеляза съдебната реформа като водещ приоритет за правителството, за да се гарантира равно третиране на всички стопански субекти.
Финансовият министър също така обяви, че след като станат ясни данните за второто тримесечие, е възможно българското правителство да повиши прогнозата за икономическия растеж за тази година до 3,9% от заложената в тазгодишния бюджет оценка за повишение на БВП с 3 на сто.
Владислав Горанов очаква, че бюджетният дефицит през тази година ще бъде по-нисък от заложената цел за дефицит в размер на 1,4% от БВП с оглед на подобряване на събираемостта на приходите.
Няма никакъв фискален риск. Успяхме да убедим коалиционните партньори на правителството, че бюджетът не може да бъде увеличаван толкова, колкото биха искали те, коментира той новата управленска коалиция. Според него сме натрупали достатъчно бюджетни резерви и няма да има никаква нужда от външно финансиране за тази и евентуално за следващата година.
В отговор на въпрос на агенция Блумбърг министър Горанов отбеляза:
Не мисля, че банковият сектор носи някакви рискове за икономиката. Стрес тестовете и прегледът на качеството на активите през 2015/2016 година преминаха много добре. Очаквам банките да бъдат по-активни, така че увеличеното кредитиране да осигури допълнителен потенциал за икономически растеж. Той допълни, че равнището на необслужваните кредити намалява и банковата система има капацитет да намали равнището им до средното за ЕС през следващите 3 години.
По отношение на АЕЦ „Белене“ министърът на финансите уточни:
Търсим варианти за завършване на проекта чрез частни инвестиции, без никакви държавни гаранции, гарантирано закупуване на енергията или гарантирани цени на енергията. Има предварителен инвеститорски интерес.
Горанов също така каза, че ако проектът е жизнеспособен като частна инвестиция, той ще бъде завършен:
В противен случай ще се търсят други варианти, които биха могли да включват използване на реакторите за увеличаване на капацитета на АЕЦ „Козлодуй“.
Коментирайки въпросите, свързани с Брекзит, Владислав Горанов посочи, че излизането на Великобритания от ЕС няма пряко да засегне двустранната търговия с България, тъй като тя е в доста малък обем, но вероятно ще повлияе върху размера на европейските субсидии за нашата страната.
Брекзит представлява предизвикателство към кохезионната политика на ЕС. Малко вероятно е, че нетните донори ще повишат техните вноски към европейския бюджет, за да запазят без промяна нивата на субсидии към по-бедните държави от съюза. Въпреки това България ще настоява финансовата подкрепа да остане без промяна. Колкото по-малко икономически различия има на континента, толкова по-добре ще бъде за всички ни, сподели финансовият министър в интервюто си за Блумбърг.
Владислав Горанов също така отбеляза, че българското правителство не е заинтересовано да откупи обратно активите на енергийния доставчик ЧЕЗ.