Проектът за газопровод „Турски поток“ замени „Южен поток“, който трябваше да мине по дъното на Черно море от Русия за България, а от нас към останалите страни от ЕС и Сърбия.
Проектът „Турски поток“ бе обявен от руския президент Владимир Путин на 1 декември 2014 г. в Анкара. Но неговата реализация се забави малко заради обтегнатите руско-турски отношения след сваления руски боен самолет през ноември 2015 г. След възстановяването на руско-турския диалог последва и възстановяване на отношенията в сферата на енергетиката.
Строителството на „Турски поток“, за което мнозина български политици и анализатори се съмняваха, вече е факт. Газопроводът ще заработи през 2019 г. Това съвпада с намеренията на „Газпром“ да се откаже от транзита през Украйна. През Украйна минават количествата руски газ за България, както и „синьото гориво“, което страната ни транзитира за Турция, Гърция и Македония. След пускането в експлоатация на „Турски поток“ България ще загуби транзита за Турция, който съставлява огромната част от природния газ, който ние транспортираме през нашата система. Това автоматично означава и загуба на стотици милиони левове годишно, които влизаха в българската хазна от тази дейност.
Първоначално „Турски поток“ предвиждаше да бъде с капацитет 63 милиарда куб.м., но след това бе намален наполовина. За момента се предвижда до турския бряг за достигнат две тръби. Всяка от тях с капацитет от 15,75 милиарда куб.м. Количеството от първата тръба ще бъде достатъчно, за да покрие нуждите на самата Турция от газ. Това е „синьото гориво“, което тя получава в момента от Русия през България. Все още не е ясно останалите 15,75 милиарда куб.м. газ накъде ще потеглят. Дали през България, или през Гърция за Италия.
Ако България иска да остане в играта с транзита на природен газ, тя трябва да даде „железобетонни гаранции“. Те бяха поискани от президента Владимир Путин по време на срещата му с неговия турски колега Реджеп Ердоган през лятото на миналата година.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!