Необходимо е учебните програми да бъдат формулирани по-гъвкаво, а учителите да имат свободата да поднасят учебното съдържание по-творчески. Това мнение изрази в интервю за предаването „нещо повече“ литературният критик Митко Новков в начечерието на 24-и май:
Вместо да бъдат заковани така наречените учебни програми, трябва да има много широко поле на дейност – да се каже: изучава се Вазов и оттам насетне учителят да избере, да поднесе поднесе „Чичовци“, една гениална българска книга. Изучава се Алеко, изучава се Далчев – с неговите стихове, но Далчев има едни фрагменти, които са божествени и никъде не се изучава. Да се каже: Далчев. Учителят намира и прави паралели… Това е проблемът – хората, които са вътре в образователната система, те са сковани във възможността да бъдат иновационни, да бъдат творци, а преподаването е творчество.
Според Новков е необходимо децата да имат и контакт с днешните български автори, по подобие на испанската образователна система:
Да се срещат децата с днешните живи представители на българската литература, за им задават въпроси, да им подарят книги, да се докоснат до техните книги. Ако погледнем по един по-нетрадиционен начин, нещата биха могли да се случат. Да направим по-гъвкава мисълта си.
Българският литературен канон не е много добродушен с жените, отбеляза още Митко Новков:
При по-големите ученици влиза Елисавета Багряна, при по-малките Дора Габе и Леда Милева, а гениален прозаик като Вера Мутафчиева я няма никаква. Много е важно и как се преподава литературата – разчупено, младите хора да се учат да мислят – че литературата не е нещо заковано, тя може да събуди у теб невероятни аналогии, асоциации, метафизики.
Митко Новков е автор на няколко книги, пише рецензии за списание „Съвременник“, работи в БНР. Подготвя за издаване докторската си дисертация „Конструкции на прехода и техните медии“.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.