В началото тръгнахме доста несериозно, групата ни е контрапункт на това, че всеки в шоубизнеса в България се взима доста насериозно. Това разказа репортерът от Канал 1 на БНТ Тихомир Игнатов, който заедно с Борислав Божков гостува на предаването „Преди всички“. Свиренето с Тихомир го правим за душата. Аз се занимавам с китара, отдаден съм на нея, но си намирам и други занимания, сподели Божков:
В началото слушах рап. Аз съм от Видин, веднъж минавах през центъра на града и чух как за един рок-концерт настройват китарата, направо настръхнах. Казах на приятелите си: „Продължавайте си вие по пътя. Аз оставам тук“.
Тихомир е започнал с класическа катира и се запалил по хард-рока, когато неговият баща му подарил уредба:
Той ми подари и диск на „Ейси Диси“, пуснах го в уредбата и в момента, в който го чух, нещо се отключи в мен и реших, че китарата, този звук, е нещото, което ме зарежда… Ние с Борислав свирим заедно. Това, което е интересното е, че в него виждам човек, който разбира блус-музиката. С него се получава стилово вплитане на нещата. Магията се случва.
На този етап не бих се откзал от журналистиката, казва още Тихомир Игнатов:
Като цяло не срещнах това, което очаквах от музиката. Музикалната сцена е доста ограничена за ъндърграунд-групите, за групите, които са по-различни от това, което е актуално като звук в момента. Всяка една група записва песни, прави албум, продават се някакви бройки, правят се няколко концерта в клубове и дотам. Няма толкова много публика, за да можеш да изкарваш пари от това.
Първият концерт, на който отидох на стадион, беше на „Блек Сабат“, на стадино „Локомотив“. След това работих в една компания като студент и имах възможността да работя за доста големи изпълнители. Тогава осъзнах какво е да си звезда. Другото, което ми направи впечатление е, че зад това стои много труд и професионализъм. Музиката е огромна страст и тук нещата не опират до пари, а до страст.
Според Борислав Божков, съвременната музика е доста еднодневна и в нея няма дух. А според Тихомир Игнатов, всяка епоха има своя саундтрак:
80-90-те години, зараждането преди това на хипи-движението. Тази музика е създадена върху идеология, идеологията за свободата. Днес виждаме комерсиална, еднодневна музика. Говоря за слушаемите неща. Попмузиката в момента е отражение на един меркантилен свят, който мисли за консумацията и за материалните неща. Тялото е издигнато в култ, външния вид. Повече за гледане, по-малко за слушане и мислене.