Промяната в Изпълнителното бюро на БСП би могла да е част от процес, който избистря опозиционното ѝ лице, при положение че Нинова постави ясни стратегически цели пред партията. Принципно ходът е правилен – не може цялото бюро да бъде съставено от депутати.
Това сподели за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ политологът Борис Попиванов. Т
Критериите не станаха напълно ясни, защото дълго време преди това се говореше, че просто няма да има никакво съвместяване на депутатски позиции с членство в Изпълнителното бюро. После се разбра, че някои ще останат депутати в бюрото, други няма. Именно това неразбиране поражда възможност са всевъзможни тълкувания, всевъзможни спекулации и създава усещането за напрежение, каквото на по-ниските нива в БСП, според мен, чак толкова го няма, но на върховете се усеща.
В миналото партията е била обединена около идеята, че БСП трябва да спечели изборите, но след вота целта се е променила и това е част от причините за вътрешно напрежение, изкъкна експертът.
За да има създадена такава вътрешнопартийна опозиция ясна срещу Корнелия Нинова, тя трябва да има две качества, поне – да има някаква цел, към какво иска да води партията, различно от това, което предлага Корнелия Нинова, и, второ – да има някаква обединителна фигура, зад която да застане.
И двете такива особености са налице. За вътрешнопартийна опозиция, на този етап, трудно може да се говори, но при всяко положение остава това впечатление, че Корнелия Нинова се опитва да концентрира власт в ръцете си, но не може или поне на този етап не може да обясни в името на какво, повтарям, всичко това се прави.
БСП има две възможни подхода – да тръгне на война срещу „паралелната държава“ посочвайки конкретни лица, бизнеси, политици и така да изпълни ролята на сила, която „разчиства доста заблатения политически терен в България“. Другият вариант е да тръгне по пътя на идейната промяна и да тръгне наляво към много по-голяма социална чувствителност. Проблемът е, че партията не е избрала нито единия:
Именно това създава усещането за някакъв застой в БСП, тоест промяната върви по силата на радикално остро опозиционно противопоставяне на новото правителство. Между другото, то дава, от първите си стъпки, достатъчно основание за такъв тип поведение. Въпреки всичко от партия с мащабите на БСП може да се очаква доста повече.
В дясното политическо пространство „твърде много лодки, с все пробойните си, претендират да са десния кораб и това създава объркване“, коментира Попиванов. Основният проблем на автентичната десница е отношението им към ГЕРБ.
Постоянно поставят себе си в условията на криза. От една страна, са настроени да го атакуват и да се дистанцират, и да показват различен профил от него. От друга страна, постоянно разчитат на него за подкрепа, опора, включително и за кадрови назначения, включително и за позиции във властта. На тези избори се видя, че този път Борисов е в много по-малка степен склонен да прави подобни отстъпки на досегашните си традиционни партьори и това поражда тези движения, тези опити било за напускане, било за търсене на нови платформи, това постоянно пренареждане в дясното пространство, на което сме свидетели от 2001-ва година насам.
Политологът е на мнение, че каузата на една десница у нас би била в защита на малкия и средния бизнес в страната
Ако се обърне към тази своя естествена база, десницата би могла да постигне доста по-лесно и обединение и доста по-сериозен обществен авторитет.
Те продължават обаче да разсъждават в категориите на партии, нови проекти, лидери, размествания на лидери, сваляния на лидери, отцепвания на лидери… Всичко това неизбежно поражда продължаващото объркване на избиратели, иначе готови да ги подкрепят, затова всъщност кой ги представлява и представлява ли ги по някакъв начин.