1. „Запорожците са първите казаци”
Това донякъде е така, но не съвсем. Името казаци е споменато за пръв път в документ от 1395 г. и произлиза от тюркската дума quzzaq („авантюрист“ или „свободен човек“).
Първоначално името казаци се използва за полунезависими монголски групи, населяващи днешна Южна Украйна в началото на 15 век. Названието се пренася върху емигрантите от славянски произход, бягащи от налагащото се в Украйна и Жечпосполита крепостничество към рядко населените територии северно от Черно и Каспийско море, включително в Кубан.
2. „Преданост на казаците към руската корона”
Често интересите на казаците влизали в разрез с установения в империята ред. Така ставало по време на народните бунтове под предводителството на донските казаци Кондратий Булавин, Степан Разин и Емелян Пугачов.
Митът за предаността към короната донякъде се базира на факта, че по време на Гражданската война (1917-1921) казаците основно се бият против болшевиките.
3. „Влизане в състава на редовната армия”
Казаците по принцип не са влизали в редовната армия и не са използвани като основна тактическа сила. Те представлявали отделна военна структура – полкове от лека конница с ирегулярен статут. Своето възнаграждение за службата си до последните дни на самодържавието те получавали във вид на неприкосновеност на земята, където живеели, а също и различни други придобивки като свободна търговия или риболов.
4.”Казачеството е опора на демокрацията”
Известни литератори като Тарас Шевченко и Николай Чернишевски виждали в запорожката свобода народа, освободил се от панските неволи, опитвайки се да изгражда демократично общество.
Забравено е, че отначало основната дейност на казашките общности е грабежът на съседните земи. Обект на нападенията им стават всички техни съседи – Жечпосполита, Московия, Османската империя и нейното васално Кримско ханство. Казаците редовно нападали западното крайбрежие на Черно море, като при похода им от 1615 г. достигат до предградията на Константинопол.
Митологемата за демокрацията е жива и сега. Запорожката Сеч действително била поборник за освобождаване на селячеството от закрепостяване. Животът обаче в казашкото общество бил далеч от демократичните принципи.
Казаците започнали да се разслояват социално и имуществено, да се превръщат в помешчици и аристокрация – една част се превърнала в знатна полска шляхта, друга потеглила към руското дворянство.
5. „Казакът отивал да служи със собствено оръжие”
И това твърдение не е съвсем вярно. Наистина казаците предимно купували въоръжението си със собствени средства, но добро огнестрелно оръжие можел да придобие само осигурен човек. Редовият казак можел да разчита само на трофейно оръжие или на старо, взето на „лизинг”, понякога изплащано 30 г. Известно е, че чак до 1870-те години казашката кавалерия стреляла с кремъчни пистолети.
6. „Писмо на запорожците до турския султан”
Оскърбителният отговор на запорожките казаци на предложението на турския султан Мехмед ІV да сложат оръжие и до сега предизвиква въпроси сред изследователите. Спорност на ситуацията придава факта, че оригиналът на писмото не е запазен. Първият изследовател на преписката О.Н.Попов нарича писмото „подправена грамота, измислена от нашите книжовници”. Според американеца Даниел Уо, подправянето е свързана с процеса на оформяне на националното самосъзнание на украинците.
Превод и редакция: БЛИЦ