Цените на черното злато нарастват с около процент по време на днешната търговия в резултат на изненадващо голям спад на седмичните американски петролни запаси. Подкрепа за черното злато оказва и информация на агенция Ройтерс, според която Саудитска Арабия ще намали доставките на петрол за своите азиатски клиенти в опит да допринесе за ребалансиране на пазара, който и без това продължава да страда от наличното свръхпредлагане.
Късно снощи Американският петролен институт отчете солидно понижение с цели 5,8 млн. барела на запасите на суров петрол в САЩ за седмицата до 5-и май, докато средните очаквания бяха доста по-скромно намаление с около 1,8 млн .барела и след техен спад с 4,6 млн. барела седмица по-рано. В същото време обаче запасите на бензин се увеличиха с 3,17 млн. барела след тяхно понижение с 1,93 млн. барела през седмицата до 28-и април.
Последва информация на Ройтерс, според която Саудитска Арабия – най-големият петролен износител в света, е уведомила поне една азиатска рафинерия, че от юни ще намали своите доставки, като това представлява първо подобно съкращаване на експорта, откакто през януари ОПЕК ограничи добивите. Агенцията съобщи, че държавната саудитска компания Aramco ще намали доставките на петрол за своите потребители в Азия с около 7 млн. барела през юни, опитвайки се по този начин да продължи да изпълнява договореното през миналия ноември споразумение. Това намаляване на износа има за цел и посрещане на нарастващото през лятото вътрешно потребление на ценното гориво в самото Кралство.
Всички това допринася за днешния отскок на петролните цени, като фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през юни поскъпват с 1,2% към 46,37 долара за барел, а фючърсите на петрол сорт брент с доставка през юли – с 1,09% към 49,20 долара за барел. По този начин се парира почти изцяло тяхното вчерашно понижение с около 1,2%, но въпреки това черното злато остава да се търгува под важната бариера от 50 долара за барел, след като в петък (5-и май) цената на американския лек суров петрол удари дъно от 43,73 долара за барел (най-ниско ниво от 15-ти ноември 2016-а година насам), докато котировките на петролът сорт брент се понижиха през миналата седмица до 46,63 долара за барел (най-ниско ниво от 29-ти ноември насам).
Въпреки този отскок, редица анализатори предупреждават, че петролните пазари вероятно ще останат под натиск от продажби с оглед на нарастващото производството в САЩ. В потвърждение на това са нови прогнози на Енергийната информационна администрация (EIA), според които петролните добиви в САЩ ще нараснат през 2018-а година до 9,96 млн. барела на ден от 9,3 млн. барела през текущата година. Трябва да се има предвид, че EIA повиши със 70 хил. барела до 1,56 млн. барела и очакваният от агенцията растеж на потреблението на петрол в световен план през настоящата година, но в същото време остави без промяна предходната си оценка за нарастване на търсенето на ценната суровина през 2018-а година с 1,63 млн. барела на ден. EIA също така вече очаква известно ограничаване на петролните цени поне до следващата година, цитирайки нови петролни находища, разработвани в Канада и Бразилия, които биха довели до допълнително заливане на продължаващия и без това да страда от свръхпредлагане пазар на черното злато.
До края на днешната търговия вниманието ще бъде насочено към официалните данни на американския енергиен департамент (EIA) за седмичните петролни запаси в САЩ (от 17:30ч.) и дали те ще потвърдят изненадващо слабите данни на API. Основният фокус на внимание обаче остава насочен към предстоящата на 25-и май среща на ОПЕК във Виена, на която се очаква картелът да вземе решение за удължаване срока на действащото към момента споразумение за ограничаване на производството. Мнозинството анализатори и инвеститори прогнозират, че ОПЕК и Русия, която е основен световен производител на ценната суровина, ще се договорят за продължаване действието на споразумението през втората половина на настоящата година, или дори и в началото на 2018-а година.
Трябва обаче да се има предвид, че има възстановяване на петролопроизводството в страни като Либия и Нигерия. Всяко едно по-рязко увеличаване на добивите в тези две страни – членки на ОПЕК, които бяха изключени от настоящото споразумение, би засилило натиска върху останалите членове на картела за още по-голямо от договореното съкращаване на производството. Друг потенциален проблем, поставящ под въпрос успеха на сделката в рамките на ОПЕК, касае конкретния размера на производствените квоти на отделните членове.