В ЦЕРН успяха да оспорят една от най-разпространените теории във физиката – тази за суперсиметрията.
Професор Крис Паркс е говорител на британските учени, които са част от въпросния експеримент. Той успокои медиите, че теорията за суперсиметрията все още не е мъртва, но определено са я вкарали в болницата.
Големият адронен колайдер на ЦЕРН успя да отвори много вратички на учените, които им позволиха да оборят или да защитят своите теории и предположения. В самото начало целта на ЦЕРН беше да бъде открит загадъчното поле на Хигс и свързаният с него бозон. Колайдера обаче притежава достатъчно мощност, за да успее да изследва и други теории във физиката.
Въпросната теория за суперсиметрията се състои в това, че елементарните частици имат тежък „супер“ партньор. Теорията започва от там, че въртенето на галактиките на практика е много по-бързо от теоретично пресметнатото. Учените обвиняват за това тъмната материя, която поема голяма част от „вината“ за всички научни загадки. Следва и големият въпрос, а именно как точно се държи тази тъмна материя. Според тях тя трябва да има фундаментално различно отношение от това на материята.
След провеждането на няколко експеримента в ЦЕРН, поредната поредица от сметки на учените биват разбити на пух и прах. Учените очаквали частицата Вs мезон да се разпада на мюони много по-често от изключително редкия процент на разпадане. За пореден път практиката опровергава теорията. По време на експеримента учените са станали свидетели на трансформацията на Bs мезон в мюон и антимюон. Оказва се обаче, че очакваните разпади почти не съществуват. Детекторите на частици отчели голямо разминаване в очакванията, които теорията за суперсиметрията предлага, и тези, които колайдера успял да открие.
Все още обаче не можем да говорим за голямо научно откритие. Необходима е голяма статистическа значимост, за да може този експеримент да бъде наречен откритие.
