Сирни Заговезни, Сирна неделя или Сирнаца е неделята преди началото на Великия пост
Сирни Заговезни се празнува винаги в неделя, седмица след Месни Заговезни, 50 дни преди Великден.
След този празник започва Великия пост и това е последния ден, в който християните могат да ядат млечни храни. От тук идва и името Сирни, тъй като сиренето и млякото трябва да са основните продукти на трапезата.
Народното поверие гласи, че на Сирни Заговезни не се готви, чисти, пере или работи, за здраве и берекет през годината
Това е и денят, в който се иска прошка от по-възрастните, нарича се още Поклади или Прошка. Според поверията така душата на хората се пречиства от греховете, натрупани през годината и се облагородява. Младите посещават по-възрастните си роднини, целуват им ръка и казват: „Прости“, а те отвръщат „Просто да е! Възрастните не искат прошка от младите.
Поверието гласи още на този ден земята и небето си прощават, а това е знак, че и хората трябва да си простят.
Според стар български обичай се палят огньове, които след като прегорят се прескачат за здраве, около тях се пее и танцува.
Празникът се отбелязва с пищна вечеря, яде се „като за последно“, защото следват Великите пости, преди настъпването на Възкресение Христово. Трапезата е богата и включва баница с яйца и сирене, риба, яйца, различни видове бяла и тахан халва с ядки, питка.
Един от най-интересните обичаи, любим на малки и големи е „хамкането“. Халва или варено яйце се завързват, като всички се нареждат в кръг и всеки се опитва да го хване с уста. Успелият ще бъде съпътстван от здраве и късмет през цялата година.
На този ден вярващите пречистват душите си, призовават се да се изпълнят с мир и любов, за да се подготвят за посрещането на Възкресение Христово.
