Организацията на един фототур е изключително сложна работа, коментира Александър Сандев, който се завърна преди дни от Япония, където заведе български фотографи да снимат за изложба у нас.За предаването „Хоризонт до обед“ той коментира:
Фотографите са друг тип хора. Те застават, чакат правилният момент, правилната светлина. В Япония са принудени да чакат и кратък миг, в който няма никакви хора в кадър и първият проблем е със сформирането на една подобна група. Другата трудност е, че Япония е изключително невписваща се в нашите представи, изключително трудна за проумяване страна. Това е напълно чужда за нас култура.
В Япония отделната личност няма значение, важно е цялото, екипът, пчелният кошер, ако щете – казва Александър Сандев, използвайки метафора за организацията на японското общество.
Как фотографското око вижда този напълно различен свят в най-японския сезон“ – пролетта, когато цъфтят прословутите японски вишни, чуйте в интервюто на Таня Иванова:
Фотографът Ани Петрова коментира, че за да бъде и у нас, подредено като в Япония, трябва да има такива закони, които да се спазват от всички. Петрова, която снимала всички големи политически събития у нас в последните 20 години коментира, че обектите на снимките й не са станали по-суетни с времето
По-скоро не! По-скоро станаха непукисти, защото мислят, че са над всички, над всичко. Поне аз така го усещам. Аз, примерно, съм казвала на някои от техните пиари в някои ситуации как да бъде. Те казват: „Ама това си му е стил“. Не, това не е стил, това пренебрегване на нашата работа, защото ако ние не сме там… Имаше един случай, преди много време, с един бивш премиер, при който всички си тръгнаха и никой не отрази срещата. След това по друг начин се обръщаха към нас. Може би това трябва да става по-често, за да знаят политиците, че сме отишли там, за да си вършим работата.
Петрова, която дълги години е работила във вестник, който вече не се издава у нас, оцени изтриването на сайта му, информациите и снимките в него, като заличаване на част от паметта.
