На днешният 22 септември се навършват точно 105 години, откакто е провъзгласена Независимостта на България. Това се случва с Манифест на 22 септември 1908 година. По нов стил датата е изместена на 5 октомври. Обявяването на независимостта става в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Велико Търново.
През пролетта на 1909 година, незасивимостта на Българското царство е призната и от Великите сили. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
След подписването на Берлинският договор през 1878 година, Княжество България приема да бъде васално княжество на Османската империя, което значително затормозява стопанското и икономическото развития на страната, както и международните отношения с останалите държави. Според мирните споразумения, България е задължена да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Ето защо, когато се стига до Съединението на Източна Румелия с Княжество България, усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това се очертават през септември 1908 година. Тогава вниманието на Великите сили е било съсредоточено към спорът на Франция и Германия за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време и младите турци в Истанбул извършват преврат, а на жп-линията Одрив-Белово избухва стачка. Периодът е наситен с твърде много събития, които отклоняват вниманието на Силните от малка България. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В самата нощ на 22 септември Малинов посреща на яхтата „Хан Крум“ българският княз край град Русе. Оттам правителството на България и Фердинанд Първи поемат към столицата тогава Велико Търново, за да обявят официално Независимостта на България.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод.
Паметникът на Независимостта е първият и единствен засега, посветен на това историческо събитие, построен със скромните парични дарения на хиляди българи.
