Още през 1992 година, 22 март беше обявен за световен ден на водата.
Международната конференция по околна среда и развитие избра датата, с цел всяка година да се напомня на хората, че водата е най-ценния ни ресурс. Днес за поредна 11-та година на обществото ще бъдат напомнени проблемите с питейната вода.
Според последните публикувани данни от ООН, 27% от градското население нямат достъп до водопроводна мрежа, като други 25% пък нямат никакъв достъп до канализационна система.
Друга изключително неприятна статистика е, че всяка година благодарение на авариите и течовете, ВиК губят по 500 милиона кубически метра вода.
Всички ние често забравяме, че това да имаме питейна вода е по-скоро дар, който някой ден може да бъде изчерпан. За да стигне тази вода до нас тя преминава през редица пречиствателни станции, изследване за химични, органолептични и радиологични показатели. Днес трябва да си дадем една елементарна равносметка, дали не разхищаваме нещо, което за други е по-ценно от златото. За нас това е един естествен процес на пускане и спиране на чешмата, за други това е глътка, която може да им вдъхне още няколко часа живот.
Замърсяването на водата също е една от отговорностите, която всеки един от нас трябва да понесе. Добре знаем, че човечеството не се интересува какво оставя след себе си, но това минало някой ден ще ни достигне. Замърсяванията и боклуците, които оставяме след себе си ще окажат своето влияние в близкото бъдеще, но тогава може да е прекалено късно за промяна.
Нека всички си припомним, че без вода животът нямаше да съществува.