Учените вече не се нуждаят от земетресенията, за да разкрият недрата на Земята.
Дълбочината, на която земните недра могат да бъдат изучени вече е 660 километра. До този момент учените използваха земетресенията, за да могат да изучат какво всъщност се крие под краката ни. До този момент са използвани няколко сеизмични станции, които регистрират времето за пристигането на сеизмичните вълни на земетресението. От тук нататък всичко беше математика, която да изчисли от каква точно дълбочина са дошли тези вълни.
Сега обаче френските геофизици могат да използват информацията, която на практика се съдържа във фоновия сеизмичен звук. Благодарения именно на този шум, те са успели да се доберат до дълбочината на земната мантия. Предишният метод на изследване не беше достатъчно добър по редица причини, но най-основната е, че разделителната способност е много малка. Уловката се крие в това, че сеизмичните вълни се разпространяват в тектоничните плочи, а по-голямата част от пространството под тях остава спокойно. Това затрудняваше учените да открият какво точно се крие в тези „спокойни“ пластове от Земята.
Оказва се обаче, че земетресенията са като „крясък“ в земните недра, който трае кратко и преминава на много по-повърхностно ниво. Заедно с „крясъците“ на земните недра обаче съществува и един „шепот“, който учените са успели да доловят. Въпросният шум е в следствие от различните въздействия на земната повърхност. Всяко едно изменение на атмосферното налягане, дъждът, вятъра и най-вече океанските вълни предизвикват тези „шепоти“ в земните недра, които проникват много по-дълбоко от земетръсните.
Благодарение на този шепот сега френските геолози ще имат възможност да изследват много по-подробно земните недра. Тези фонови „обемни“ вълни влизат в състава на земния шепот и дават много добра информация за състава на скалите през които преминават, температурата и налягането.