За първите 100 дни от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп най-силно можем да откроим негоната впечатляваща непоследователност. Става дума не само за коригиране или уточняване на въпроси, а за радикална смяна на подходи по въпроси от магистрално значение с потенциално огромно влияние върху хода на световните събития. Само преди броени месеци според Тръмп, Сирия трябваше да бъде оставена на руснаците и САЩ да не се месят в конфликта там, а преди няколко седмици имахме бомбардиране на Асад. НАТО също беше остаряла организация, а сега вече не е….
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ политологът Невена Мандаджиева, според която много от действията на държавния глава „отправят послания на прибързаност, непоследователност и неорганизираност“:
Дори да приемем, че повечето от резките завои са по-скоро в правилна посока, самият факт на радикална смяна на позиции от страна на президента рискува да превърне най-мощната военнополитически държава в света в непредвидим и нестабилен партньор.
Във вътрешен план се налага усещането за припряност и неподготвеност, меко казано, на редица инициатива, които, закономерно, или се провалиха, или са в период на неяснота и застой. Към това трябва да се прибавят и провалите в административно отношение, довели до уволнения и до доста хаотичната работа на неговия екип.
Мандаджиева оцени като най-голям успех на Тръмп в първите му 100 дни номинирането на Нийл Горсъч за върховен съдия, а за най-голям провал – отказа на доминирания от републиканците Конгрес да гласува здравната му реформа, която беше основно предизборно обещание на Тръмп.
Процентът на одобрение на президента след 100 дни на поста е най-ниският в исторически план, коментира Мандаджиева. Рейтингът му на неодобрение също е по-висок от „рекорда“ на предишния – Бил Клинтън. От друга страна обаче, популярността на Тръмп сред републиканците е на исторически най-високо ниво – 87%
Той се опита да действа с размах, скорост и обхват, които концентрират може би работа, за която е необходима година, а не 100 дни. В резултат на това мнозинството от начинанията му се срещнаха с непреодолими препятствия и, на практика, компрометираха изцяло стила му на управление. Той и екипът му трябва да се научат да се подготвят действията юридически, политически и по отношение на обществена и медийна реакция. Необходимо е също да протегне ръка към онази част от американците, които не гласуваха за него, както и към Демократическата партия. Ако продължава да управлява в атмосфера на тотално отрицание и конфликт рейтингът му ще гравитира само около най-твърдите си поддръжници. Той рискува наистина да бъде запомнен предимно с цветистите си послания в Twitter, отколкото с качествата си на лидер, управленец или политик.
Преподавателят по международни отношения и историк професор Искра Баева коментира, че американският президент не изневерява на стила си, а го продължава в първите сто дни от встъпването си в длъжност. Стилът му е рефлекторен – реакция на видяното от президента в медиите:
Като бизнесмен, той е свикнал да решава сам нещата и да прави достатъчно рискови действия. Само че, в бизнеса, когато рискуваш много, можеш да го загубиш, а в държавата нещата изглеждат доста по-сериозно.
Президентът „постепенно е опитомяван от своята Републиканска партия“, смята още Баева:
Той, според мен, е последователен в опитите си да изпълни обещанията си по отношение на вътрешната политика на САЩ. Проблемът е, че обещанията бяха доста скандални, но последователно се опитва да ги направи. Всъщност на това се гради и засилилата се популярност сред неговите привърженици.
Във външнополотически план обаче Тръмп драстично е променил политиката си, особено по отношение на Русия и Китай, което вероятно се дължи на влияние от партията му. При управлението на Тръмп Съединените щати постепенно се превръщат в непредсказуем фактор в международната политика, което не е положителен ефект, подчерта професор Баева и допълни, че непредсказуемостта плаши партньорите на САЩ, но вдъхновява американските избиратели, които очакват тази изменчивост да е в полза на страната им.
Тя очаква с времето Тръмп да се опита да изпълни поне част от обещанията си и във външната политика:
Сто дни са прекалено малко за такъв необикновен президент, за да се разбере какъв ще бъде, според която президентът ще остане нетрадиционен.