Мехди Хасан, политически директор на The Huffington Post UK
Имам едно скромно предложение към Ukip, MigrationWatch, министерството на вътрешните работи, Дейвид Гуудхарт, Пол Дейкър и, разбира се, за британската националистическа партия. Защо не обявим „Ден без имигранти”? Това няма ли веднъж завинаги да покаже, че нито икономиката ни, нито обществото ни се нуждае от имигрантите? Че те са по-скоро бреме, отколкото благословия?
През 2006 г. в САЩ се проведоха серия иновативни протести под наслов „Ден без имигранти”, които изкараха по улиците на 50 града, от Ню Йорк до Лос Анжелис, над един милион латиноамериканци. Те бойкотираха магазини, училища и своите работни места, за да привлекат вниманието върху тежкото положение на имиграти-работници без документи.
Но ето как аз бих предприел подобен бойкот тук: всички във Великобритания, които са родени в чужбина или чиито родители са родени в чужбина, ще си останат в къщи за 24 часа. Всяка фирма или организация, основана от имигрант или дете на имигранти, ще остане затворена за един ден.
Великобритания ще бъде променена, но, за съжаление на противниците на имигрантите, по напълно отрицателен начин. Всъщност, подозирам, че това ще бъдат едни ужасни 24 часа за повечето британци – мрачни и дори антиутопични. Нещо като „28 дни по-късно” на Дани Бойл, но не със зомбита, а без имигранти.
Нека започнем с тривиалните неща. Кой ще ви сервира в ресторантите и кафенетата? Кой ще ви прави сандвичи на обяд? Какъв ще бъде смисъла да хапвате навън вече, ако няма да има отворени никакви китайски, тайландски, малоазийски, индийски, японски, турски, ливански, персийски, италиански, испански и, да, дори френски ресторанти?
А какво ще стане с вашето здраве? Кой ще ви зашие и ще ви предпише лекарства? Министрите и техните поддръжници в дясно-ориентираната преса обичат да всяват паника относно постоянно увеличаващите се разходи по т.нар. „здравен туризъм” (които достигат шокиращите 0.01% от бюджета на националното здравеопазване, който е 109 милиарда паунда) и преувеличават броят на имигрантските семейства, които се появяват в страна и очакват безплатно лечение в претоварените центрове за спешна помощ. Всъщност, като председател на съвета на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари, д-р Клер Джерада посочи, че „е много по-вероятно имигрант да се грижи за вас, отколкото да стои в чакалнята на спешното отделение”. Около 30 процента от лекарите и 40 процента от медицинските сестри, които работят в здравеопазването, са родени в чужбина. Казано по-просто, националното здравеопазване не би могло да оцелее 24 часа без служителите имигранти.
Това важи и за сектора на социалните грижи. Ако имате болен родител, който е настанен в социален дом, вероятно ще трябва да си вземете почивен ден, за да се грижите за него. През 2009 г. една пета от всички болногледачи и домашни помощници, чиито общ брой е 135,000 души, са родени в чужбина. 60 процента от болногледачите в Лондон са имигранти. Като говорим за почивен ден, нито заместник министър-председателят, нито лидерът на опозицията ще трябва да се явяват в Уестминстър за редовните въпроси към премиера – майката на Ник Клег е холандка, а баща му е наполовина руснак; Ед Милибанд е дете на полски имигранти.
Междувременно министърът на финансите ще трябва да предупреди Камарата на общините, че ако „Денят без имигранти” продължи цяла година, той ще е принуден да въведе допълнително орязване на разходите и/или повишаване на данъците. Какво би наложило това? Според проучване, публикувано през юни, имигрантите подпомагат британската икономика със 7 милиарда паунда годишно. Това се равнява на допълнителни 2 пенса към основното увеличение на данъка върху доходите.
Докато разглеждаме икономиката, нека кажем, че ще трябва да затворим някои традиционни британски магазини, включително Marks & Spencer (съосновател: Майкъл Маркс от Беларус), Selfridges (основател: американецът Хари Гордън Селфридж) и Tesco (основател: Джейкъб Коен, син на Аврам, имигрант от Полша). Британските туристи ще трябва да отменят евтините си самолетни билети за полети на easyJet (основател: роденият в Гърция Стелиос Хаджи-Йоаноу).
Нашите университети, които са експортна индустрия за милиарди, също ще понесат сериозен удар, ако чуждестранните студенти нямат достъп до тях. Един от всеки десет студента в британските университети е от държава извън ЕС, а таксите, които плащат студентите от други страни, са по-голям източник на доходи за повечето университети, отколкото субсидиите за изследвания.
Какво ще се случи със спорта? Представете си, че в средата на седмицата отивате да гледате мач от Висшата лига и сте фен на Ливърпул. Луис Суарес няма да играе. Ако пък сте фен на Манчестър Юнайтед, няма да можете да се насладите на уменията на Робин ван Перси; почитателите на Манчестър Сити няма да видят ударите на Яя Туре. Фен сте на Челси? Кажете „Чао” на Хуан Мата и Еден Хазард.
Ако пък планирате да отидете на мач на Челси с метрото, ще го заварите доста мръсно. Ще има графити и боклук: 95% от служителите, които чистят лондонското метро, са родени в чужбина. Мръсно ще бъде и работното ви място: 89% от чистачите на офиси в столицата са имигранти.
Но в провинцията всичко ще е наред, нали? Не съвсем. Представете си цялата необрана реколта и резултатът от това: повишение на цените на храните, супермаркетите избират (по-евтина) чуждестранна продукция вместо британска, производителите на плодове са на колене. Истината е, че „местните” британци не проявяват интерес към брането на плодове от години и, както предупреди Комисията по имиграцията към министерството на вътрешните работи, много от производителите на плодове във Великобритания ще фалират, ако нямат работници от държави извън ЕС.
Постоянно разбираме, че гласоподавателите не вярват на официалната статистика и проучванията (според скорошно проучване на Ipsos MORI обществото смята, че имигрантите съставят 31% от населението, а истинската цифра е 13%). Така че това би могло да бъде единствения начин да спечелване на сърцата и умовете. Страхотен бойкот. Еднодневна стачка на имигрантите и техните деца в цяла Великобритания, придружена със забрана „местното” население да използва услуги и продукти на създадени от имигранти фирми. Само за 24 часа. Нека го направим. Ако това не промени общественото мнение, поне ще имаме един почивен ден.
Мехди Хасан е политически директор на Huffington Post UK и автор в New Statesman, където е публикувана статията му.
