През април общият показател на бизнес климата в България се повишава с 0,7 пункта спрямо предходния месец, когато нарасна с 2,9 пункта, достигайки нов близо 9-годишен връх, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ).
Солидно подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в строителството и в търговията на дребно при стабилизация в промишлеността и в сферата на услугите.
Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, запазва приблизително нивото си от март, когато нарасна с 2,1 пункта. Анкетата на НИС отчита подобрение на осигуреността на производството с поръчки, но очакванията на промишлените предприемачи за производствената активност в техните предприятия през следващите три месеца са по-умерени.
Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, като на второ място е факторът „недостиг на работна сила“, чието негативно въздействие се засилва през последния месец.
По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца, показва проучването на НСИ.
Графика на общия индекс за бизнес климата в България
През април показателят „бизнес климат в строителството“ бележи повишение с 1,9 пункта, след като месец по-рано беше отчетен солиден ръст от 8,0 пункта. Поредното подобрение в сектора се дължи на по-благоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия. По-оптимистични остават и прогнозите им по отношение на строителната активност през следващите три месеца.
Според анкетата на НСИ, производственият график в строителството е осигурен с договори за по-голям период от време в сравнение с три месеца по-рано – за 5,9 месеца спрямо договори, стигащи за 5,3 месеца през януари. Подобряват се и очакванията на стопанските ръководители относно новите строителни поръчки през следващите шест месеца.
Най-сериозните проблеми, затрудняващ дейността на предприятията в този сектор, продължава да бъдат свързвани с несигурната икономическа среда и конкуренция в бранша, като последната анкета на НСИ отчита и засилване на отрицателното влияние на фактора „недостиг на работна сила“.
По отношение на продажните цени в строителството, преобладаващата част от мениджърите в сектора предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Добър скок с 2,1 пункта през април след повишение с 2,4 пункта месец по-рано регистрира и съставния показател „бизнес климат в търговията на дребно“, като това се дължи на подобрените очаквания на търговците на дребно за бизнес състояние на техните предприятия през следващите шест месеца. Прогнозите им за обема на продажбите и на поръчките към доставчици през следващите три месеца също остават оптимистични, показва проучването на НСИ.
Основните фактори, затрудняващи развитието на дейността в отрасъла, продължават да са свързани с конкуренцията в бранша, с недостатъчното търсене и с несигурната икономическа среда.
По отношение на продажните цени в отрасъла и тук преобладаващите очаквания на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
В същото време съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ остава през април почти без промяна за втори пореден месец, като оценките и очакванията на мениджърите за състоянието на техния бизнес се изместват към по-умерени мнения. Относно търсенето на услуги, настоящата тенденция се оценява като леко подобрена, докато очакванията за следващите три месеца са по-резервирани.
И тук конкуренцията в бранша, както и несигурната икономическа среда остават основни пречки за развитието на бизнеса в сектора, но през последният месец се наблюдава намаляване на тяхното негативно влияние, отчита НСИ.
Относно продажните цени, по-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора да останат без промяна през следващите три месеца.
Резултатите от четвъртото за настоящата година проучване на НСИ продължават да показват подем на общия бизнес климат в страната към нов близо 9-годишен връх (най-високо ниво от края на 2008 година насам), като в същото време този индикатор продължава да се задържа трайно над неговото дългосрочно осреднено ниво.
Националният статистически институт представи и данни, показващи известно отслабване на производствените цени през март, след като месец по-рано те отбелязаха най-солиден растеж на годишна база от есента на 2012-а година насам.
Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се понижи през март с 0,5% спрямо февруари, когато нарасна с 1%. Понижение с 0,8% на месечна база регистрират цените в преработващата промишленост, докато тези в добивната промишленост се увеличават с 1,1%, а при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ цените остават без промяна.
Графика на производствени цени на годишна база
На годишна база общият индекс на производствените цени в страната се повишава през март с 4,1% спрямо същия месец на 2016-а година, като цените в добивната промишленост бележат скок с 12,4%, а в преработващата промишленост – с 5,7%, докато цените при производството и при разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ намаляват с 1,6 на сто. Това представлява четвъртото поредно повишаване на производствените цени, след като през декември 2016 година те нараснаха за пръв път от средата на 2015-а, повишавайки се с 2,6% на сто и след като през февруари 2017-а те скочиха с цели 5,9% (най-солиден ръст от октомври 2012 година).
Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през третия месец на годината е с 0,3% под равнището от февруари и регистрира повишение с 2,1% на годишна база (спрямо март 2016-а) след годишно повишение с 2,9% през предходния месец. В същото време индексът на цените на производител на международния пазар намаляват с 1,2% на месечна база, но нарастват с 8,1% спрямо година по-рано.
По-рано този месец НСИ оповести доклад, според който инфлацията (потребителските цени, или индексът CPI) в България се понижи през март с 0,5% на месечна база, но нарасна на годишна база с цели 1,9%, като това представлява най-високо равнище на годишната инфлация в нашата страна от юни 2013 година насам.
Днешните малко по-ниски данни за производствените цени изглеждат като предпоставка за известна пауза в процеса на ускоряване на потребителската инфлация през следващите месеци, но и пореден ясен знак за трайно измъкване на българската икономика от дефлацията и стагфлацията, в която тя се намираше от октомври 2015 година до ноември 2016 година включително.
