Случаите на възползване от гарантирания минимален доход са намалели, вместо да се увеличават, каквито са препоръките на Европейската комисия. Една от причините е мизерният размер на плащанията – 65 лева. Това обясни в предаването „Нещо повече“ Ваня Григорова от Сдружение „Солидарна България“. По думите й, част от хората, които имат нужда от този гарантиран минимален доход, вместо да разчитат на социалните системи в България отиват да работят в чужбина или влизат в сивия сектор и се занимават с незаконна дейност.
За последната година хората, включени в програмата, са били 42 хиляди, уточни Григорова. Тя определи критериите за достъп като изключително рестриктивни и допълни, че ако в едно например семейство се получават и детски надбавки в размер на 35 лева за едно дете, те се вадят от тези 65 и човекът, който получава гарантираният минимален доход, трябва да изпълнява същата работа за 30 лева.
Ваня Григорова вижда един от дефектите на този инструмент за подпомагане на най-уязвимите групи в липсата на дългосрочна заетост:
Свършва проектът, свършва заетостта. Няма никаква устойчивост на тези програми.
Явор Алексиев от Института за пазарна икономика посочи, че гарантираният минимален доход не е променян от 2009 година. Той коментира, че спадът на обхванатите с гарантиран минимален доход лица може би е свързан с това, че част от хората са започнали работа и вече не отговарят на препоръките за включването им в програмата:
Тъжно е една социална програма да се опитва да включи повече хора. Това, че спада броят на получателите на гарантиран минимален доход е нещо хубаво. Бенефициентите на тази програма действително са най-бедните хора.
Трябва да има цялостно преосмисляне на концепцията за социално подпомагане и социалното включване, което ще засегне и хората с увреждания, допълни експертът.
Двете мнения чуйте в звуковия файл.