Актьорът Троян Гогов репетира на сцената на Драматичен театър – Пловдив “Анна в тропиците” от американския автор от кубински произход Нило Круз. Пиесата е отличена с награда „Пулицър“ за драматургия и за първи път се превежда за българската публика.
Действието се развива през 1929 г. в Ибор сити – част от Тампа и център на пурената индустрия. През 19-и век кубинските имигранти донасят във Флорида заедно с основния си поминък и друга стара традиция – четящите лектори. Фабриките наемали образовани мъже, които да четат романи и новини на работниците, докато те неуморно свиват пури на ръка. Така пристигането на новия млад лектор във фабриката на Сантяго и Офелия Алкалар се очаква като празник. Когато Хуан Риос започва да чете на работниците „Анна Каренина“, той несъзнателно се превръща в катализатор на скандални и страстни промени в живота на ненаситните си слушатели.
Да снимаш кино е еднакво отговорно с това да се занимаваш с театър. Има разлика в типа преживяване и настройка. Аз се считам за благословен в това отношение. Еднакво ми се занимава с театър и кино, сподели в предаването „Хоризонт до обед“ Троян Гогов.
Относно участието си във филма „Роза Дамасцена“ актьорът разказа:
Имаше копнеж по това да се занимаваме с неща, свързани с нас самите. Историята да си е наша, случките да са свързани с нас, с нашето битие, нашия живот. Една радост. И като краен резултат човек да си каже: „Ей, можело значи!“ Всичко това може да се случва и тук, на нашата географска ширина, у дома, а не непрекъснато да обръщаме поглед извън България.
Запитан може ли да опише своето поколение с една дума, Гогов каза, че би нарекъл себе си хамелеон:
Детството ми е минало при комунизма, до 18-20-ата ми година. Тогава станаха промените. Излизахме, скачахме по улиците, вдигахме плакати. Моето детство и юношество е минало в Козлодуй и едно врачанско село. Орал съм с дядо ми. Излизал съм с каруцата за сено рано сутрин, след като цяла нощ съм будувал с приятели. Работих в Атомната централа, след това ме приеха във ВИТИЗ (НАТФИЗ)…
Троян Гогов е роден през 1973 година. През 1998 година след конкурс става част от трупата на Драматичен театър – Пловдив. През 2010 завършва и „Режисура“ в класа на проф. Надежда Сейкова и Лео Капон в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Режисьорският му дебют е със спектакъла „Подземни чайки“ от Алфонсо Вайехо през сезон 2011-2012.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
