Проблемът с постоянно пристигащите имигранти във Великобритания е сериозен и торите съставиха план за ограничено нашествие, но Жан-Клод Юнкер ги отряза
Жан-Клод Юнкер – бъдещ президент на ЕК (Европейската комисия) даде своето професионално становище като заяви, че Великобритания не може да възпрепятства свободното движение на имигранти от другите страни, принадлежащи на ЕС, цитираме http://www.express.co.uk.
Въпреки, че разбира проблемите, пред които Великобритания е изправена, Жан-Клод Юнкер (Jean-Claude Juncker) твърди, че единственото, което могат да правят британските власти е да се борят с всяка една злоупотреба с тяхната социална система.
Но членството в ЕС осигурява равнопоставено право на всеки да се движи и това право не може да бъде нарушено, докато страната е член на ЕС. Това право не може да бъде предоговаряно, както искаха торите преди няколко дена.
Жан-Клод Юнкер не е любимец на Великобритания и това стана ясно от действието на Дейвид Камърън, който направи опит да оспори кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за президент на ЕС с мотив, че като бивш премиер на Кралство Люксембург е политик, следователно няма да може да направи никакви съществени реформи в стара Европа.
Оказа се, че британският премиер получи миналия месец подкрепата само на Унгария.
Предстои на британското правителство да открие легални и законови механизми, с които да не позволява огромните вълни от имигранти да пристигат на Острова, защото те са опасно зло за британците и за останалите жители.
Парковете в Лондон се напълниха с просещи роми от Румъния и от България. Те спят направо по улиците и по пейките.
Крадат стоки от магазините, обират пари и ценности от гражданите, нападат, проявяват насилие върху жени, занимават се с проституция, пласират дрога и разнасят болести.
Но това не е единственият проблем на британското правителство.
Както разбираме от http://www.theguardian.com, наблюдава се сериозен спад в размера на заплатите и надниците на Острова. До момента той е оценен на 20%, но е възможно да се окаже доста по-голям.
През 2008 г. като самонаети са се регистрирали 700 000 души, а към началото на 2014 г. техният брой възлиза на 4,5 милиона британци, включително и имигранти, защото са били закрити много работни места.
Населението, което е загубило своята постоянна работа, се е принудило да започне да работи почасово, само и само да разполага с някакви доходи за съществуване.
Ако през 2008 г. спадът във възнагражденията е бил едва 10%, то след рецесията размерът е нараснал до 27%.
За същия период едва 260 000 са били наети на редовна работа. Сред тях има и високо квалифицирани имигранти.
Според автора на представения доклад Лаура Гардинър (Laura Gardiner) – старши аналитик към Resolution Foundation, изнесените данни са получени от Английската Банка (Bank of England).
Според Гевин Кели (Gavin Kelly) – директор на Resolution Foundation, Националният статистически институт (Office for National Statistics) използва неправилен подход при оценка на трудовия пазар.
