Победата на Александър Вучич на президентските избори в Сърбия може да бъде изненада само за политическите дилетанти. Това каза в интервю за предаването „Събота 150“ Марко Кмезич, преподавател и изследовател от Центъра за изучаване на Югоизточна Европа в Университета „Карл Франц“ в Грац, Австрия:
И преди изборите социолозите предвиждаха победа за него. Единствено под въпрос беше дали това ще стане на първия или на втория тур. Той направи това от първия път. По-важният въпрос е как се случи това. Според мен влияние тук имат недостатъците на демокрацията в Сърбия. Имам предвид клиентелелизма, контрола над медиите. Това са процеси, които вървят вече повече от десет години и дават възможност на онзи, който е на власт, да засили, да бетонира своята позиция във властта.
Много хора не са доволни, но е факт, че кандидат-президентът, който победи, спечели половината от гласовете на излезлите да гласуват още на първия кръг. Въпросът тук би бил защо толкова малко хора излязоха на изборите, подчерта анализаторът:
Ако направим сравнение например с избирателната активност в Холандия отпреди няколко седмици, то там излязоха 82 % от гласоподавателите. А активност от 55 %, колкото имахме в Сърбия, е тревожно ниска. Тя също показва недостатъците на демокрацията ни, както и недоволството на хората от политическата ситуация в страната. Освен това появата на кандидат като Лука Максимович, станал известен под псевдонима си Бели, също показва недоверието и неодобрението към съществуващите политически елити. Бели, всъщност, е един измислен персонаж, но получи десетпроцентова подкрепа. Всичко това говори за необходимостта от реформиране на политическата ни система, както и за нуждата от появата на нови лица.
Да, това не е проблем нито само на Сърбия, нито само на Балканите. Това е глобална тенденция, която се проявява от Калифорния до Москва, та чак до Истанбул – появяват се силни, но авторитарни носители на властта, които яхват популистичната вълна. И, оказва се, че това е политика, която мобилизира и привлича голям брой гласоподаватели. Тя обаче подрива основни демократични принципи и това отказва огромен брой хора да участват в политическите процеси и търсят алтернатива и някакъв изход. В този смисъл, чрез контрола на медиите тези популистични елити много лесно могат да омаловажат своите противници, да ги изолират и да ги направят непривлекателни като алтернатива на своето управление.
В коментар на заявката на Вучич за европейска интеграция, съчетана с развиване на добри отношения с Русия и Китай, Марко Кмезич отбеляза:
Това също не е нова политика, това е наследена политика от времето на управлението на Демократическата партия. Наричаме я политика на трите или четирите стола. Тя се базира на факта, че членството на Сърбия в Европейския съюз все още е една далечна възможност, която не е ясно кога във времето ще се реализира. Всъщност, не е известно и дали изобщо Сърбия ще стане член на ЕС. А тази ситуация дава доста широк простор за маневри на страните – кандидатки. В този смисъл аз тълкувам този, нека го наречем, флирт с Русия и с други по-големи геополитически играчи, като добър маньовър или трик от страна на Александър Вучич и на сръбската власт. Т.е. лансира се заплахата, че може да бъде напуснат европейския курс и отношенията между Сърбия и Русия да станат по-близки. Затова и когато е необходимо, президентът Вучич ще отиде в Москва, за да се снима с Владимир Путин, и това ще е посланието към националистически насторените гласоподаватели в Сърбия. Но аз мисля, че всичко е един голям блъф. Не виждам Русия да проявява кой знае какъв интерес към по-значима роля на Балканите и в Сърбия, освен желанието да разбърка някои от плановете на ЕС. Затова и не съзирам алтернатива на европейския път на Сърбия.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.