Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза, който една сутрин се събужда, превърнат в странна твар, е обект на неизброими интерпретации. Дали превръщането на Грегор в насекомо е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото? Дали е успял бунт, доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката? Дали въобще има метаморфоза?
Софийският литературоведски семинар и неговите лица Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Мария Калинова, Еньо Стоянов и Боян Манчев посвети близо две години на внимателно четене на „Метаморфозата“ от Франц Кафка – историята на преображението на Грегор Замза. Тази вечер в Огледалната зала на Софийския университет ще бъде представено изданието „Времето на метаморфозата“ – продукт на литературоведските анализи.
В предаването „Хоризонт до обед“ литературоведът и преводач Биляна Курташева определи сборника като абсолютно невероятно четиво:
Рядко можем да кажем такова нещо за теоретическа книга. Зачетох се така, както мога да чета и художествена литература. Това е сборник от седем опита върху Кафка на колеги от Софийския университет, но и не само.
Разказът според Курташева продължава да бъде изключително актуален:
Езикът на Кафка е големият сюжет, освен историите, които той разказва. Заглавието на тази новела е изключително преводаческо предизвикателство. То се полага някъде между класическата дума метаморфоза, която знаем от Овидий, с целия й културен багаж, и християнската дума преображение. Но на немски Кафка не използва нито една от двете думи. Миглена Николчина предлага един среден вариант – превращение, който ходи по ръба на преображението и на метаморфозата. Разговорът върху езика на Кафка, този особен детериториализиран език, отваря и големите прозрения в текстовете на Кафка.
Утре в Център Orange в София е премиерата на книгата с разкази „Приятел на Кафка“ на полско-американския писател и преводач от еврейски произход Ицек-Херш Зингер (Icek-Hersz Zynger). Той пише на идиш. Известен е с разказите и романите си. Получава Нобелова награда за литература през 1978 година.
Книгата ще бъде представена от литературоведа Марин Бодаков и от преводачката Иглика Василева.
Приятел на Кафка (1970) е най-представителният сборник на Исак Башевис Сингер. Книгата съдържа 21 истории, ситуирани по различно време на различно място (САЩ, Полша, Израел, Аржентина), а страниците й са населени с пъстро множество от вълнуващи герои – писатели, чудаци, скитници, мечтатели, шарлатани, чудотворци, донжуани, ясновидци и дори едно опечалено ято гълъби. Българското издание включва увод от големия познавач на Сингер Илан Ставанс и Нобеловата реч на писателя.
Сингер често пишеше така, сякаш Холокостът не се е случил, според Марин Бодаков, който така допълни анализа на The New Yorker: „еврейски писател в схватка с еврейската култура, която обезсмъртяваше… „
Редом с едноименния разказ Приятел на Кафка, с право смятан за шедьовър, тук са включени други двайсет истории, които са сред най-значимото в късната продукция на нобелиста: те сноват от Източна Европа до Новия свят през различни периоди на двайсетото столетие в опит да изследват най-скришните кътчета на човешката душа.
Още за сянката на Кафка в огледалото на днешните литературни събития в София – в звуковите файлове.