Медицината на ХХ век наистина гледа на кафето с лошо око. Не го заклеймява напълно, но е склонна да ни предпази от него, като твърди, че кафепиенето е по-скоро вреден навик, отколкото полезен. През новия век обаче настъпват коренни промени – за някакви си десетина година кафето се превърна от съмнителна енергийна напитка в чудотворно здравословно питие, надарено с куп благотворни свойства, пише Elle. Прославата на кофеиновите антиоксиданти и живителните микроелементи в състава му още малко и ще измести от пиедестала зеления чай като най-полезната напитка на света…
Каква е истината?
Зад новия имидж на ободряващата напитка стоят научни доказателства, които са солидна база за размисъл и преоценка. Ето някои от тях.
1. Кафето вдига кръвното, но това не означава, че автоматично уврежда сърцето. Кръвното налягане може да се повиши от още куп фактори: например храни, спорт, горещ душ, парна баня… Дали кафето може да причини хипертония на здрави хора, е въпрос, който предизвика мащабни изследвания. Новите данни от наблюдения на хиляди хора в естествени условия (най-надеждният изследователски начин да се провери ползата или вредата на даден продукт), показват, че няма никаква съществена връзка между пиенето на кафе и развитието на сърдечносъдови болести и високо кръвно налягане.
2. Кафето не е само кофеин. Да, това е основната му биологично активна съставка, на която се дължи тонизиращият ефект на напитката. Само че няма две еднакви чашки кафе в света, обясняват специалистите: на него му влияят климатичните условия на страната производител, начинът на печене и дори мелене на кафеените зърна. Да не говорим за начина на приготвяне на ароматното питие, любимо на милиони хора по света.
Съвременните технологии позволяват да се изучи детайлно съставът на кафето – освен всеизвестния кофеин в него има теобромин, теофилин, кафеол, кафестол, катехини, антоцианини, меланоидини, куп киселини и други елементи, накратко цяла енциклопедия по органична химия. Все още не е проучено как действа всеки от тях на организма ни, но със сигурност се знае, че те работят.
3. Най-яркият пример е влиянието на кафето при хора с диабет тип 2. Сам по себе си кофеинът намалява чувствителността на организма към глюкозата, а това е първият признак за развиващ се диабет. Този факт обаче не бива да ви заблуждава, че кафето може да предизвика болестта. Точно обратното, оказва се, че кафето (приемано всеки ден в разумни количества), намалява риска от поява на диабет с цели 7% в сравнение с пълния отказ от него.
4. Кафето не застрашава здравето и живота. Безспорният и еднозначен критерий, по който се оценява полезното от вредното според учените, е смъртността. Може да звучи цинично, но това е факт. Затова например в продължение на 10 години се наблюдават на случаен принцип 10 000 души, които редовно пият кафе, и 10 хиляди, които въобще не пият кафе, и се отчита какъв процент от двете групи хора умират през този период. Оказва се, че хората, които пият кафе, са оцелели повече.
Най-здрави са тези, които приемат 2-3 чашки на ден, количество, което през миналия век е минавало допустимите дневни дози. Кафето намалява риска от развитие на паркинсон и алцхаймер, подобрява паметта, влияе положително на черния дроб, предпазва от няколко вида рак и по непотвърдени данни, помага за топенето на излишните килограми. Хората реагират различно на кофеина и другите съставки в напитката, обясняват специалистите, но средно статистически ползата от кафето е доказана.
Този факт обаче не изключва вредата в отделните случаи. Най-неприятните последици днес не са свързани със сърдечносъдовата система, а с костната. Пиенето на големи количества кафе може да наруши плътността на тъканта и намали здравината на костите, което води до чести травми като счупвания на крайниците. Най-нови изследвания обаче започват да оборват и това твърдение за вредата на напитката.
През юни 2014 г. корейски учени публикуваха резултати, според които пълният анализ на всички съществуващи данни показва, че кафето отслабва костната система само на жените, и то далеч не толкова силно. Две чашки на ден повишават риска от счупване с 2%, четири чашки – с 12%. При мъжете дори с много по-големи дневни дози не се стига до подобни травми, а напротив – според някои от анализираните изследвания костите на силния пол стават по-здрави и рискът от счупвания намалява с цели 25%.
5. Кафето не води до пристрастяване като наркотиците. Нека първо да изясним какво точно ни притеснява в думата наркотик. Ако разбираме всяко вещество, което обикновено е психоактивно и винаги предизвиква зависимост, тогава трябва да се откажем и от шоколада, и от някои плодове (например според данни на австралийски учени определени сортове смокини подобряват настроението и намаляват тревожността, т.е. действат на психиката ни). Зависимостта от биологична гледна точка е основен момент от първия ни ден живот. Мозъкът решава какво му харесва (и иска още) и какво не му допада (и ако му дадем отново, негодува). Така се развива зависимост, която ни помага да разберем какво трябва да правим, за да оцелеем: да сучем мляко като кърмачета, да се храним здравословно и вкусно, за да пораснем, да си намерим партньор, за да продължим рода си, да спортуваме, за да сме във форма дълги години…
С две думи, нито зависимостта, нито психоактивността са вредни поначало. Проблемът се явява, когато мозъкът ни хареса нещо, което е вредно за здравето или в ущърб на нещо полезно. Наркотиците например са опасни, защото хората, които ги употребяват, могат да изгубят интерес към живота или да умрат поради свръхдоза.
Подобен риск не съществува за любителите на кафето. Ако въобще може да се говори за зависимост, то тя би могла да се оприличи на пристрастеност към сладкиши, да речем. Интересен факт е, че сънливостта при липса на кафе не зависи от количеството, което обикновено пием – учените са доказали, че няма разлика дали сме приемали 130 мг или 2500 мг кофеин, т.е. една чашка слабо кафе или десетина силни на ден.
Зависимост от кафето развиват едва 3% от кафеманите, като симптомите са лек дискомфорт, който се проявява обикновено до 48 часа след спиране на напитката и отшумява до седмица, твърдят американски учени.