
В последните дни открих в София интересни снимки на абсолютно анонимни фотографи. Това са неща, които всеки от нас съхранява и пази, докато е жив и в един момент децата или внуците преоткрият този вид спомени.
Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ френският фотограф Жан-Мари Дона – откривател на метода „Намерената фотография“:
Най-важното в тези серии е, че в крайна сметка важността, стойността не идва от фотографа, а от субекта, от темата, лицето, от образа, който е на снимката. Това е подходът, който ме привлича – да забравим намесата, интервенцията или ъгъла, под който фотографът е искал да пресъздаде нещо и да се концентрираме върху самия образ със своята значимост – политическа или естетическа.
Проектът на фотографа Teddy Bear проследява снимките с хора, дегизирани като бели мечки, в германската история през 20 век, а Black Face традицията бели хора от добри семейства да боядисват лицата си в черно на празници. Традицията е прекъсната през 70-те, когато е започнала да се възприема не като забавен елемент, а като обидна расистка проява. При встъпването на Доналд Тръмп обаче фотографът забелязал симпатизанти, които са се боядисали в черно, за да възродят традицията.
Тези, които забравят своето минало, правят всичко възможно, за да може то отново да се върне. Но, успоредно с това, тези снимки са едно историческо доказателство, една историческа следа. В това всъщност се състои моята работа – да се опитам да ги издам, да излязат на бял свят и да докажа, че това е нещо, което е съществувало.
Щастлив съм, че има хора, навсякъде по света, които се интересуват от този тип материал, от този тип документи, които ги съхраняват и ги пазят. Много често колекционерът е последната спирка, последната задръжка преди боклучарската кофа.
Фотокнигата има все по-голямо значение във фотографията по света и се превръща в основно изразно средство, обясни Никола Михов. Тихомир Стоянов е първият българин, занимаващ се с „Намерена фотография“. Той е започнал да събира фотографии на обикновени хора във „Въображаем архив на социалистическото семейство“.