* * *
често сънувам баба ми седнала
сънят ми е пейка за припек
под слънце от два свята
понякога сядам с гласа си до нейния
но това не са разговори
нещо като аз да ѝ казвам
бабо колко е хубаво че не си умряла
докато тя ми казва
данче и аз те сънувам жива
после пейката се разпада
Йорданка Белева
Това стихотворение е сред многото хубави творби, включени в новата поетична книга на Йорданка Белева „Пропуснатият момент”. За авторката на стихосбирките „Пеньоари и ладии” (2002) и „Ѝ” (2012) това е пета книга. Художественото оформление е на Иво Рафаилов – поет, дизайнер, фотограф и художник. И вече – част от живота на поетесата.
Впрочем, тя е е и чудесен разказвач – нейни са още два сборника с къси разкази – „Надморската височина на любовта” (2011) и „Ключове” ( 2015).
Йорданка Белева е завършила българска филология, а по-късно и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз. Носителка е на много награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици.
Премиерата на най-новата й поетична книга „Пропуснатият момент” е на 28 март в литературен клуб „Перото”.
Представихме книгата предпремиерно в „Артефир”.
