Баба Марта слага началото на женския месец и месеца, в който идва пролетта
Българският народ отбелязва началото на месец март с идването на Баба Марта – мартениците в бяло и червено се закичват за здраве и плодовитост.
Белият цвят на мартеницата символизира красотата, чистотата и невинността, а червеният победата над живота, огненото слънце, жизненост, здраве и любов.
Според народната митология на 1 март студът влиза на 40 метра под земята, но Баба Марта се слави като капризна и непредвидима и от нейния месец може да се очаква всичко. „Старицата“ може да се смее и плаче едновременно, да изпрати топло пролетно слънце, а на следващия ден да ни смрази с минусови температури и сняг. Независимо от това обаче, Баба Марта е и символ на приближаващата пролет, на събуждането на природата.
Легендата гласи, че Март е бил мъж, който имал две жени. Едната била красива и млада, мила, нежна и добра, а другата – намръщена, стара и грозна. И когато той погледнел хубавата – слънцето грейвало и се усмихвало, а когато погледнел другата- облаци покривали небето, падали мъгла и сняг.
Друга легенда, гласи, че Марта била жена, която живеела с братята си Сечко и голям Сечко. Веднъж една мома ядосала Баба Марта и, за да я омилостиви девойката направила мартеница от бели и червеи конци. За това, за да бъде мила и добра Баба Марта на 1 март се раздават мартеници и всички се закичват с тях.
Идването на Баба Марта е свързано и с редица обичаи от българската традиция. Мартеницата се носи докато видите първия щъркел, върнал се от юг с идването на пролетта. Тогава тя се закача на цъфнало дърво, за да е здраве през цялата година. В миналото младите девойки са гадаели какъв ще бъде техният избраник с помощта на мартениците.
Мартеницата символизира мира и любовта, надеждата, която идва с настъпващата пролет – чистотата и любовта са втъкани в мартениците и те служат като техен символ в обичаите на българите от древността до наши дни. Закичването с мартеница е своеобразен магически ритуал, с чиято помощ се предпазваме от злите и нечисти сили.