Преди 141 години на 19 февруари Българи губи своя Апостол на свободата – Васил Левски
Паметникът на Васил Левски в центъра на София завинаги отбелязва мястото на обесването на Апостола.
В цялата страна с тържествено полагане на венци ще бъде отбелязана годишнината от смъртта на Апостола. В столични храм „Света София“ ще бъде отслужена заупокойна служба, след което миряните и духовниците ще отдадат почит на Васил Левски с литийно шествие към паметника на Васил Левски, където ще се отслужи възпоминателна церемония.
Васил Левски е обесен, след като е заловен до Къкринското ханче, но неговият дух никога не умира и няма да умре, докато България съществува. Неговата дейност по създаването на стратегия за освобождаването на България и обединяван на българския народ остава да свети като факла в българското съзнание и никога няма да избледнее. През 2007 година след национално допитване Дяконът е обявен за най-великият българин за всички времена в едноименната класация.
Идеологът и радетел на българската национална революция не доживява да види своята Родина свободна, но принципите, които следва горят в гърдите на всички онези българи, които вдишват свободата.
„Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.“
Христо Ботев
Васил Иванов Кунчев е роден през на 6 юли 1837 година в град Карлово. През 1859 година е ръкоположен в духовен сан йеродякон, само две години по-късно агитацията за националосвободителна революция на Г.С.Раковски запалва в него пламъка, който се разгаря със страшна сила и продължава да гори и до днес – 141 години след смъртта му.
До залавянето си през декември 1872 година той работи неуморно и с невиждан хъс и и дух и вярва, че
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“
При последната си изповед преди обесването си Васил Левски казва: „Каквото съм правил, в полза народу е!“
