Споделете с приятели

Д-р Вяра Гришина: Контролът върху храните трябва да се реформира и да се освободи

· в Новини
Гласувай за статията
Много българи всеки ден си задават въпроса какво слагат на масата си и има ли кой да контролира храните, които консумират. Отговорът не е труден. С това е ангажирана Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ – държавна институция, която гарантира безопасността на храните и хранителните добавки в страната, отговорна и за добиването на безопасна продукция от селскостопанските животни – мляко, месо, яйца и техните производни. Достатъчно ефективен ли е този контрол? Този въпрос постави на среща с пловдивчани д-р Вяра Гришина, ветеринарен лекар и кандидат за народен представител от листата на коалиция „АБВ-Движение 21“ в Пловдив.

И отговори, че на хартия това е така, но на практика нещата са далеч от разписаното.
 
Тя припомни, че агенцията е задължена да взема проби от продукти на всички нива по хранителната верига – производител, склад, доставчик, търговска мрежа. Нейните лабораторни анализи единствени се признават като меродавни. Това е причина, поради която се забранява на собственици на животни да продават директно продукцията си на пазара. С цел държавните служители да могат да проконтролират регистрираните производители на храна.
 
Оказва се, че въпреки огромните правомощия на мегаагенцията, в търговската мрежа се продават масло с високо водно съдържание и сол, както и с растителни мазнини, сирена, които не са узрели, отново с високо съдържание на вода, сол и растителни мазнини. Напоследък се установи, че добавки  като подсладители, консерванти и белтъчни компоненти рязко се разминават в храни, предназначени за бившите соцстрани и тези от т.нар. западен свят.
 
Животните, които се колят за лична консумация от собствениците, не минават през кланничен месопреглед от ветеринарен лекар. Това създава огромен риск за здравето на тези хора, както и за техните близки и роднини. Особена опасност представляват прасетата, които не се изследват за трихинела. Проблемът до голяма степен продиктуван от факта, че за трихинела имат право да изследват само лицензирани лаборатории, които са по една на три области. Не е реално да се заколи прасе във Видин през почивните дни, да се вземе проба и да се изпрати във Враца в понеделник, а хората да чакат още два дни да излезе резултат и чак тогава месото от това животно да се консумира, посочи ветеринарният специалист. Още по-рискови са отстреляните в почивните дни по време на новогодишните и коледни празници диви прасета, които са с най-висок риск от заразяване с трихинелоза.
 
Става ясно, че огромните правомощия на БАБХ са неефективни по отношение гарантиране на здравословна и безопасна храна, а от друга страна техните действия и права задушават дребния животновъден бизнес, посочи д-р Гришина. Те са пречка за развитието на фермерски пазари и създават изкуствен протекционен режим за определени компании.
 
Затова от коалиция „АБВ-Движение 21“ предлагат:
1. Да се създадат селски фермерски пазари.
2. Собствениците на животни да имат възможност свободно да продават продукцията си на фермерски пазари, като предварително придобият документ от лаборатория -държавна или частна, че яйцата и млякото им не съдържат болестотворни бактерии и животните са под ветеринарен контрол.
3. Да се оборудва с нова съвременна апаратура за диагностика държавните лаборатории към БАБХ за по-добро и качествено изследване на храните, както и да се следи за по-подробното описание на съдържанието върху етикетите.
4. Да се разреши изграждането на кланнични площадки в по-големите села, за да може месото за лична консумация от домашни животни да се преглежда от практикуващи на терен ветеринарни лекари и да се гарантира безопасност за населението.  Същите ветеринарни лекари да имат правото да изследват месото за трихинела.
 

Коментари чрез Facebook

коментара

Прочетете още...

Добавете коментар