Поръчан от правителството доклад призова за повишение на минималната работна заплата и предупреди, че наличието на работа вече не е спасение от бедността за голям брой британски семейства.
След като цяло десетилетие заплатите не растяха заради инфлацията, две трети от бедните деца в страната живеят в семейства, в които поне единият родител работи, а правителството „най-вероятно” няма да изпълни целта си за 2020 г. до голяма степен да премахне детската бедност, казва в доклада министъра на социалната мобилност Алан Милбърн.
В свои коментари, които го противопоставят на често повтаряната от министър-председателя мантра, че „най-добрият изход от бедността е работата”, Милбърн каза, че в момента детската бедност е проблем „предимно” на работещите бедни, а не на безработните.
Той призова за действия за увеличаване на минималната работна заплата от 6.31 лири на час, но каза още, че бизнесът е задължен да предлага по-високо минимално заплащане и по-добри кариерни перспективи за работещите бедни, които той определи като „забравените хора на Великобритания”.
Първият годишен доклад на Комисията за социална мобилност и детска бедност поиска също пенсионерите да понесат по-голям дял от икономиите.
Програмата на правителството за ограничение на дефицита доведе до „несправедливост при различните поколения”, тъй като социалните помощи на пенсионерите са гарантирани, докато орязаните придобивки са за сметка на семействата с деца.
„Днес детската бедност е предимно проблем, пред който се изправят работещите семейства, а не безработните”, каза Милбърн.
„Две трети от бедните деца на Великобритания живеят в семейства, в които поне един възрастен работи. В три четвърти от тези домакинства един от възрастните работи на пълен работен ден. Основният проблем изглежда е, че тези работещи родители просто не печелят достатъчно пари, за да избягат от бедността.”
„Това са хора, които взимат предвид съветите на политиците да направят правилното нещо, да се изправят на крака, да работят, а не да се скатават. Въпреки всичко, много често работещите бедни са забравените хора на Великобритания. Те отчаяно се нуждаят от промяна.”
Докладът отбелязва, че планираното повишение на разходите за пенсии в рамките на този парламент е 13 милиарда лири, което е повече от половината средства, спестени от орязаните социални помощи.
„Не смятаме, че благосклонността към пенсионерите за сметка на техните деца и внуци ще бъде устойчива позиция в дългосрочен план, ако се цели ограничаване на високите нива на детска бедност и увеличаване на нивата на социална мобилност във Великобритания”, завършва доклада.
Още преди публикуването на доклада, заместник-премиерът Ник Клег ясно подчерта, че не е привърженик на идеята за значително орязване на помощите за възрастни хора. Той заяви пред Daily Telegraph: „Ако накажем пенсионерите, това няма да помогне на дадено дете да постигне повече в своя живот.”
По-късно социални асистенти настояха Клег да спази обещанието си за премахване на някои социални помощи за пенсионери с високи пенсии, като например парите за отопление през зимата и безплатните телевизионни лицензи, но се възпротивиха към по-големи намаления на помощите за възрастни хора.
Междувременно, официалният говорител на премиера каза пред репортери, че Камерън вярва, че е избрал „правилните приоритети” за запазване на помощите за възрастни хора и размера на пенсията.
Но министър Милбърн заяви, че трудно би се намерил политик, който насаме да не е съгласен, че е нужно спирането на някои от помощите за пенсионери.
„Правилно ли е в момент, в който работещите семейства имат замразени заплати, а публичните услуги, които използват, се орязват, помощите за заможните пенсионери да са защитени?”, попита той?
Според доклада програма за икономии на правителството е „регресивна”, а 20-те процента най-бедни понасят най-голям дял от икономиите в сравнение с останалите сектори на обществото и с изключение на най-богатите. Докладът предупреждава, че заради спада в доходите, университетските такси и младежката безработица, много родители от средната класа се страхуват, че децата им ще бъдат в по-лошо положение от тях самите.
„Възстановяването на икономиката едва ли ще спре тенденцията от последното десетилетие, когато заможната класа просперира, а бедните са в стагнация. Ако това се случи, социалното неравенство ще се задълбочи и стъпалата на социалната стълбица ще се раздалечат още повече”, предупреждава Милбърн.
„Обещаните реформи, които виждаме в училищата и в някои аспекти на социалното подпомагане сами няма да решат проблемите с младежката безработица и падащия стандарт на живот, които в бъдеще ще създадат неприятности. Изправени сме пред опасността социалната мобилност да тръгне в обратна посока в първата част на века.”
Организацията Saga, която прави кампании за защита на възрастните хора, обвини Милбърн, че „играе политическите игри на врага” и описа призивите му пенсионерите да понесат по-голям дял от икономиите като „леко налудничави”. Генералният секретар на Националната конвенция на пенсионерите Дот Гибсън каза: „Идеята, че пенсионерите се справят добре за сметка на по-младите поколения е опасна, когато истинските различия са между богатите с техните щедри бонуси и ние останалите, които се опитваме да се справяме.”
Детските благотворителни организации приветстваха призива на Комисията заделените от тазгодишния бюджет средства за подпомагане на заможни родители да се използват за подпомагане на родители, получаващи помощи.
Изпълнителният директор на Gingerbread Фиона Уеър каза: „Правителството има реалната възможност да промени живота на много работещи самотни родители, които отглеждат децата си в бедност. Предоставянето на допълнителни средства за тези семейства ще гарантира спазването на обещанието на правителството всеки допълнителен отработен час да се заплаща.”
Алисън Гарнам, изпълнителен директор на Child Poverty Action Group, заяви: „Присъдата на Комисията е ясна: стратегията на коалицията за справяне с детската бедност се проваля и детската бедност ще расте. Сега е важно да се фокусираме върху положителните препоръки на Комисията за подобряване на ситуацията.”
Генералният секретар на TUC Франсис О’Грейди каза „Великобритания се нуждае от увеличение на работната заплата, за да се справи с детската бедност и да подобри социалната мобилност. Министрите трябва да работят с профсъюзите и работодатели, за да гарантира, че социалните помощи се разпределят справедливо за работниците.”
