Следенето и подслушването на различни хора винаги е било щеклива тема номер едно. В цял свят. Явно обаче хората, колкото и да държат да се пазят, други пък държат да ги следят.
В Германия скандала с подслушвания телефона на канцлера Меркел придоби нови измерения, а в друга част на света – Русия, обикновените хора са притеснени за опазването на своите лични данни.
Но разбира се разлики между следенето в Русия и на Запад има, и то големи. Дойче вечел предостави информация, с която един вид да разясни как точно се провежда едно такова следене в двете дестинации.
Електронни обиски
И в Русия, и на Запад, ако има повод за това, спецслужбите спокойно могат да получат достъп до личните данни на всеки интернет потребител, който са нарочили като виновен в някакво престъпление. Или връзка с такова. Преди това обаче се минава през съда, за да се получи разрешение. Точно, както обиск на жилише.
Погледнато технически обаче, двете спецслужби – американската АНС и Руската ФСС използват различни методи за това. Западните служби например, за да получат достъп до личните данни на даден потребител, те изпращат до телекомуникационния оператор съответната съдебна заповед. След като е получил съответния документ, оператора от своя страна е задължен да изпрати самостоятелно информацията, която му се иска.
В Русия нещата не стоят така. Там законът задължава всяка една фирма оператор да има инсталиран на своите сървъри софтуер, който софтуер предоставя по всяко време достъп на тайните служби до личните данни на хората. И информацията, според източници, се сваля без дори да подизират за това компаниите-оператори.
Контрол или самоконтрол?
Лошото е, че в електронния шпионаж, особено в Русия, липсва какъвто и е да контрол. Един вид там има затворена система за взимане на решения и външна експертиза няма място в нея. За разлика от там, в държавите от ЕС има парламентарни комисии по сигурността, членовете на които имат достъп до държавни тайни.
А една нова заповед на руското министерство по съобщенията и комуникациите изправи на нокти обикновените потребители. Според него, който е съгласуван с руските ФСС, по всяко време и навсякъде, те ще имат пълен достъп до личните данни на всички интернет потребители. Документът упълномощава правоохранителните органи да виждат целия интернет трафик на всеки доставчик, да го записват и да пазят информацията в течение на 12 часа, съобщи неотдавна в. „Комерсант“.