Първата по рода си у нас изложба „Голото мъжко тяло – 1856-1994 г“ се провежда в в Софийската градска художествена галерия. Кураторът Аделина Филева сподели за предаването „12+3“ по „Хоризонт“
Това ще повдигне въпроса доколко и как българският художник се интересува от голото тяло. Остава ли то на ниво само учебна задача и доколко прераства във фигурални композиции на различни теми? Това е един от любопитните въпроси, на които може всеки да си отговори, ако посети изложбата, разгледа творбите и същевременно вземе и каталога. Изложбата е разделена в две посоки: От едната страна е учебният модел в този дълъг диапазон – почти 100-годишен – и, разбира се, композициите.
Изложбата представя знакови имена, но и творби на напълно неизвестни майстори от галерии в цялата страната, допълни Филева.
Много от тях са непоказвани и публиката за пръв път ще ги види. Специално бяха реставрирани за тази изложба, за да бъдат, от една страна, запазени, в нужния експозиционен вид.
Периодът го избрахме, защото по време на Възраждането, преди Освобождението на България, започва появата и на различните жанрове в българското изкуство. Разбира се, това започва с автопортретите на нашите зографи, преминава през пейзажите, фигуралните композиции, а голото тяло се явява последно. Първите голи тела, които се явяват в нашето изкуство, са на художници, които учат в чужбина – в Италия, в Русия, в Германия. Втората граница – за Втората световна война, сме я сложили, защото след Втората световна война се променя отношението към мъжкото голо тяло. Всъщност сменя се политическата система, отношението към жанровете, и поради смяна на политическата система се рисуват съвсем други жанрове.