Заподозрените за поръчителите са добре познати – единият Цветан Василев – обвиняем за най-голямото източване на банкови средства в българската история – над 5 милиарда лева, а другият вероятно Огнян Донев, укрил сравнително скромните за мащаба на Василев 63 млн. лв. данъци.
Изпълнителят пък е съдия Мариана Георгиева от Търговско отделение на СГС, а обектът – „Виваком“.
Въпреки че няма никакви права върху това дружество, което беше придобито изцяло със средства на вложителите в КТБ, Цветан Василев и пионката му Дмитрий Косарев от близо половин година предявяват всевъзможни претенции и умишлено пречат да бъде вписано новото ръководство на компанията. Ръководство, което е легитимно избрано от новите собственици, в резултат на публично проведен търг от руската банка ВТБ в Лондон, заради просрочие на мостови заем от 150 млн. евро. Търг, при който бяха платени 330 млн. евро, от който 125 вече са блокирани от синдиците в полза на КТБ и които покриват сумата, която е източил Василев за придобиването на Телекома.
Интересът на Василев и Косарев в случая е ясен – според станалия вече публичен договор помежду им, Василев е обещал на Косарев 20 % от бъдещите продажби на „Виваком“, „Дунарит“, „Авионамс“, „НУРТС“, ГАРБ и ТВ 7, останалите 80 % щял да запази за себе си.
След като в края на 2016-та Нели Куцкова – бившата шефка на грантово зависимия и изживяващ се като политбюро на съдебната ни система – Съюза на съдиите в България, блокира вписването в търговския регистър на новото управление на „Виваком“, сега съдия Мариана Георгиева – бивш зам. председател на Софийски районен съд, близка приятелка на жената на Калоян Топалов и „изтеглена“ по приятелска линия в търговско отделение на Градски съд, също се постави в услуга на Цветан Василев.
На 05.01.2017г. по молба на фирмата на Косарев – „Емпрено“, Георгиева постановява спиране на вписването на Евгени Русев като управител на „Вива Телеком България“ – дружеството майка на БТК. Формалната причина е заведена искова молба, с която „Емпрено“ иска от българския съд да прогласи нищожност на решение на люксембургско дружество, което се явява едноличен собственик на капитала на „Вива Телеком България“. Процес, който обаче е абсолютно недопустим в България, поради което и исковото производство веднага е прекратено.
Нещо повече, на 17.02.2017г. Апелативен съд – София отменя това спиране на Георгиева с много подробни мотиви, които обясняват, че съдийката е погазила основни правила в процеса. Определението на Апелативен съд София е окончателно и постановява вписване на новото управление на „Вива Телеком България“.
Очевидно разбирайки за този съдебен акт, но преди Апелативен съд – София да го публикува в Търговския регистър, Василев и Косарев веднага входират в Софийски градски съд напълно идентичен и съответно недопустим иск, заедно с молба за повторно спиране на същото регистърно производство.
Изненада – въпреки че в търговското отделение на СГС работят 23-ма съдии, молбата е разпределена отново на съдия Мариана Георгиева, която с абсолютно същите мотиви, и при положение, че много добре й е известно решението на Апелативен съд, което отменя предходният й акт, както и обстоятелството, че аналогичното основно дело е прекратено, още същия ден постановява повторно спиране на вписването на новия управител.
Малка, но важна в случая подробност е, че преди да стане съдия, Мариана Георгиева е работила като юрисконсулт във фирма „Телекомплект“ АД, собственост на олигарха Огнян Донев. Във фейсбук пък е горда приятелка, както с друга знакова съдийка и протестърско „знаме“ – Мирослава Тодорова, забавила сроковете по 229 свои дела, така и, оказва се, със самия адвокат на Цветан Василев – Христо Ботев!
При тези факти може само да се предполага кой е „помогнал“ на бившата служителка на Огнян Донев, а сега съдия, както и била ли е добре „мотивирана“ същата, за да вземе това скандално решение.
Но Калоян Топалов, а и Инспектората на Висшия съдебен съвет, трябва да отговорят бързо на поне четири въпроса:
1. Как се разпределят делата в Градски съд?
2. Защо се назначават за съдии хора, тотално погазващи всякакви принципи в правораздаването и то в услуга на хора, които са издирвани от Интерпол, виновни за загубата на милиарди на българския данъкоплатец?
3. Зависим ли е председателят на СГС Калоян Топалов от Огнян Донев, Цветан Василев, Иво Прокопиев и грантово зависимия Съюз на съдиите?
4. Има ли в СГС тарифа, по която се „таксуват“ съдебните решения, при положение, че друго смислено обяснение на подобни скандални актове не съществува?
Отговорите на тези въпроси за съжаление отдавна са ясни, а мантрата за „съдебна реформа“ се яха не от експерти, а единствено от хора с нагло говорене, като Христо Иванов, Лозан Панов, Калоян Топалов, Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев и Нели Куцкова. Докато действията на същите тези хора показват, едновременно с говоренето им, че са твърде далеч от идеята за истинско реформиране на съдебната система, но вероятно твърде близо до всяка изгодна поръчка за съдебен акт.
Румен ИВАНОВ, БЛИЦ