Това косвено призна и руският президент в унгарската столица Будапеща миналата седмица, напомняйки, че Москва продължава да желае да развива сътрудничество с Европа, но настоява и за гаранции. Путин не изпусна възможността да спомене България, която „не намери в себе си кураж в момента да се противопостави на решенията на Еврокомисията“, отстъпвайки под натиска на Брюксел, отдавна наблюдаващ неодобрително този проект.
Можели изявлението на Путин в Унгария да се смята за сондиране на почвата за евентуални нови газови проекти с участието на България. Може. Може, защото тези предварителни маневри не датират от миналата седмица, а в една или друга форма не спряха дори и след уж окончателното прекратяване на „Южен поток“ преди повече от две години. Естествено, анализът на ситуацията започна на ниско ниво, на ниво повече и по-малко известни газови експерти, които изучаваха и обрисуваха възможните варианти за реализация и трансформация на проекта за газопровода.
Каквито и тълкувания, изводи и прогнози да бяха правени, в тях неизменно присъстваше България, която изглежда беше изтрита от Путин на руската газова карта на Европа. Най-популярна стана идеята, че една от двете предвидени тръби за „Турски поток“ ще премине през България, един мини „Южен поток“. Това е като балсам за душата на последните български управляващи, които съставяха планове как ще построят на мястото, където „Южен поток“ ще излиза от морето, разпределителен пункт и ще реализират продажба, продавайки газ на всички съседни страни и дори в Централна Европа.