Розана си спомня, че е била на финалната права, усетила мириса на дим. „Помислих, че това не трябва да е така, че нещо нередно се случва”, разказва американката. Минути по-късно стоящите около нея хора започнали да крещят и се разбягали на всички страни. „Така се случи, че налетях точно на чантата, в която бе едната бомба”, спомня си жената. И добавя, че след миг е прогърмял взрив.
„Бях в шок. Единствената ми мисъл беше, че това е лошо, много лошо”, добавя тя.
Бъдещият любим на Розана – пожарникарят Майк, бил сред спасителите, които я закарали в болницата. „Той ме държеше за ръката по целия път, след това започна редовно да ме посещава”, разказва младата жена. „Помня, че мама ми каза: виж колко симпатичен пожарникар. А аз й отговорих: Мамо, тъкмо претърпях жесток инцидент, взривиха ме”, спомня си още тя.
Розана губи единия си крак при атентата. Три месеца, след като излиза от болницата, през юли 2013 г., тя започва да се среща със спасителя. Американката признава, че той винаги е до нея и я подкрепя за всичко.
Двамата планират да се оженят през есента и да опишат историята си в книга.
На 15 април 2013 година по време на ежегодния маратон в Бостън, Масачузетс избухват две експлозии. Първата бомба гръмва около 14:49 часа местно време в непосредствена близост до финалната линия на площад „Копли“ в момент, в който спортисти са финиширали. Вторият взрив се случва около 11 секунди след първия. Непосредствено в началото на започналото разследване е установено, че експлозиите са координирани терористични атаки, отхвърляйки първоначалната версия за избухване на газов тръбопровод. Около час по-късно избухва трети взрив пред библиотеката „Джон Ф. Кенеди“, но според полицията той няма общо с терористичния акт и е причинен в резултат на пожар.
Превод: БЛИЦ