На 29 юни църквата чества светите апостоли Петър и Павел, които според църквата са били ревностни разпространители на християнството, изтърпяли много страдания и гонения и са наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“.
Според вярванията Петър бил беден рибар от гр. Витсаида край Генисаретското езеро, и също така е един от първите ученици на Христос, както и преден последовател. Той е и този, който Иисус предрича, че три пъти ще се отрече от него преди трети петли да пропеят.
Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. Един ден на път за Дамаск заедно със своите войници, той е бил ослепен от Божие видение. По чудо след три дни Павел възвръща зрението си след като бива заведен в града. Следствие на това, от яростен противник, Павел става най-ревностен разпространител на Христовото учение.
През 67 г. заедно със сподвижника му Петър, Павел бива разпнат на кръст от император Нерон в Рим.
Народните поверия говорят за жертвоприношение с жертвено животно, което в този случай е така познатото „петровско пиле“. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки.
Народните поверият говорят още, че Свети Петър е ключаря на райските порти и не пуска вътре преди душата да бъде премерена от него, като главен съдник на човешките грехове.
Празнуват носещите имена: Павел (означава малък), Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенка, Пенчо, Петрана, Петранка, Петър (означава – камък, скала), Петьо, Пепа, Петя, Пецо, Апостол (означава – пратеник), Камен, Кремена.